Румънски народни клетви: как са изградени, в какво са вярвали старите хора и как се развалят

Какво представляват народните клетви в румънската традиция? Това са кратки формули, изречени в гняв или голяма болка, с които човек пожелава на друг да го сполети зло: болест, бедност, самота или дори смърт. В традиционното румънско село словото се е смятало за сила само по себе си. Затова клетвите са будели страх, пазели са се в песни и оплаквания и също толкова често са били „развалени“ с молитва, баене и прошка. В тази статия разглеждаме румънските клетви като наследство на езика и вярата: как са изградени, какви видове има, какво са вярвали старите хора за силата им и как човек се е освобождавал от тежестта им. Тук няма да намериш „рецепти“ за клетви, а разбиране и спокойствие, защото практиката на народните клетви принадлежи на миналото, а най-реалното им въздействие върху нас е страхът.

Какво е клетвата в народните вярвания

Накратко: клетвата е пожелание за зло, изречено на глас, с вярата, че словото има силата да се сбъдне. Етноложката Санда Ларионеску, изследователка в Музея на селото в Букурещ, я определя в интервю за вестник Adevărul (2003) като акт на словесна магия, който се опира на силата, приписвана на думата, да причинява зло.

Фолклористът Петру Караман в своето изследване за клетвата разграничава два пласта:

• магическата, архаична клетва, в която думата действа сама, без да призовава никого (например „Călca-te-ar nevoia!“ – „Дано те стъпче немотията!“, записана във Вайдеени, окръг Вълча);
• магико-религиозната клетва, в която човек моли Бог или светците да сторят злото, чрез готови формули като „Să dea Dumnezeu...“ („Дал Господ да...“) или „Dare-ar Dumnezeu și Maica Domnului să...“ („Дано Бог и Божията майка дадат да...“), чути от Караман в селата на Южна Молдова.

Вторият вид показва парадокс, който Църквата винаги е посочвала: човекът призовава Бога на благословията да стори зло. Затова дори „оправданите“ клетви са се изповядвали като грях, както отбелязва същата Санда Ларионеску.

Има и още нещо важно: клетвата не е същото като магията, макар в съзнанието на румънците двете форми на злото да са били близки. Магията има жестове, предмети, определени дни (ще ги намериш описани в статията за магиите, магьосничествата и развалянията, събрани от Симион Флоря Мариан). Клетвата най-често е само слово. Ларионеску отбелязва, че за разлика от баянията или магиите клетвата звучи еднакво навсякъде и няма големи регионални варианти.

Как са изградени румънските клетви

Ако прочетеш няколко десетки румънски клетви една след друга, ще видиш, че се повтарят едни и същи няколко граматически модела. Те са „скелетът“ на клетвата, върху който всеки е поставял злото, от което най-много се е страхувал.

Сравнението „като...“ се среща най-вече в клетвите в стихове. Логиката е същата като при магиите по подобие: както става с едно нещо, така да стане и с човека. Обяснили сме този механизъм подробно в статията за магиите по подобие и формулите „както... така...“.

Красив детайл: същият граматически модел е служел и за благопожелания. Ларионеску припомня шеговитата „контраклетва“ „Lovi-te-ar norocul!“ („Късмет да те удари!“), която звучи като клетва, но пожелава добро.

Видовете народни клетви

Старите сборници показват, че народните клетви от всякакъв вид се групират според злото, което призовават. Ето основните видове, с примери само от румънски материал.

Клетви за болест

Ларионеску отбелязва, че при румънците най-чести са клетвите, които призовават болест и смърт. Страшните болести от миналото (чума, холера) се явяват като същества, които „удрят“, „вземат“ или „изяждат“ човека. Караман обяснява, че народът си е представял тези болести като митологични персонажи, носители на нещастие. Клетвите за болест преминават и в любовните песни: момиче от Бербешти, Марамуреш (Одохие Мойш, 19 години, в сборника на свещеник Йон Бърля, 1924), пожелава на любимия, който я изоставя, да лежи дълго болен „на креватче от букови дъски“.

Клетви за бедност

За селския човек бедността е означавала и срам. Караман отбелязва, че народът има „предпочитание“ към клетвите с мотива за просията, защото просенето е носело и унижение. Примери, записани в окръг Галац: „Vede-l-aș la pod cu mâna-ntinsă!“ („Да го видя на моста с протегната ръка!“) или „Mânca-te-ar râia și calicia!“ („Краста и сиромашия да те изядат!“). В същото семейство влиза и формулата „De haram să-ți fie!“, позната в Молдова, Мунтения и Добруджа, тоест хаир да не видиш, да не ти послужи за нищо.

Клетви за самота и копнеж

Изоставените момичета са кълнели в стихове. Пример, цитиран от Санда Ларионеску, започва с „Să te-ajungă dor cumplit“ („Страшен копнеж да те стигне“) и иска момъкът никога вече да не намери покой. В Марамуреш песните, събрани от Бърля, показват раздвоението между любов и гняв в стих на Марие Бороди: „Blăstăma-l-aș, da mi-i drag“ („Бих го проклела, ала ми е мил“). А в оплакванията и песните от долината на Сучу, събрани от Памфил Билциу, се появява клетвата срещу онези, които разделят двама млади, които се обичат.

Клетви за смърт

Те са най-тежките и често най-„прикритите“. Караман записва формули, които напомнят за погребението, без пряко да назовават смъртта: „Mânca-i-aș coliva!“ („Да ям от коливото му!“, тоест желание да ядеш на помена на другия) или пожеланието човекът да излезе от къщата „изпънат и с краката напред“. Ларионеску добавя „Lovi-te-ar vaca neagră!“ („Черната крава да те удари!“) и „Cânta-ți-ar cucuveaua la geam“ („Кукумявка да ти пее на прозореца“), защото черната крава в съня и кукумявката са се смятали за вестители на смъртта. Тук спада и клетвата, отправена към самата смърт: в оплакванията от Ларга (Марамуреш), събрани от Билциу, опечалената майка проклина смъртта, защото взема младите и оставя деца сираци. Това е клетва на болката, не на омразата.

Клетви с дявола

Отделно семейство призовава злия дух върху човека: „Dare-ar dracu-n tine!“ („Дяволът да влезе в теб!“), чута от Караман в Молдова, или „Tune dracu-n tine!“, разпространена в Трансилвания. Много от тях с времето са станали обикновени ругатни, изричани в яда без мисъл, че ще се сбъднат.

Най-тежките клетви: родителската и майчината клетва

На въпроса кои са най-тежките клетви традицията почти винаги отговаря еднакво: клетвите на родителите към децата. Речникът на символите и вярванията на Ромулус Антонеску събира няколко регионални поверия:

• в Земята на Олт се е вярвало, че клетвата на родителите, особено изречената от майката, се сбъдва до второ поколение;
• в Буковина – че родителската клетва може да се предава от род на род, до девето коляно;
• в Мехединци – че клетвата на кръстника, смятан за „втори родител“, е дори по-силна от тази на родителите;
• във Вълча родителите са били съветвани да не поливат вода на децата при миене, за да не се сбъднат клетвите им, ако някога им се изплъзне такава.

Народните песни казват същото със сърцето си. В сборника на Бърля момиче от Марамуреш (песен от Мария Тушня) укорява майка си, че я е проклела през сълзи, и казва, че „клетвата на родител / е по-гореща от огъня“. В материалите на Гр. Точилеску се появява потресаващо сравнение: клетвата на бащата е като да стъпиш на камък във водата, а тази на майката – като удар на чума.

Същият мотив преминава и в коледните песни и баладите. Антонеску записва коледната песен, в която свети Йоан е проклет от майка си да се превърне в елен (Трансилвания, Буковина), и марамурешкия вариант на баладата за Константин, когото майчината клетва вдига от гроба, за да доведе сестра си у дома.

Ако носиш в душата си тежките думи на родител, прочети и статията за родовата карма и как се развързва. Там говорим за товарите, които преминават в семейството, без да сме ги избрали.

Клетвата на онеправдания

Друга тежка клетва е била тази на онеправдания: ограбения бедняк, окрадената жена, угнетения селянин. Караман предава клетвата на жена от Вързлези (Галац), Профира Кирикиоая, към момъка, който ѝ откраднал кокошките: да живее толкова дни, колкото кокошки е откраднал. Ларионеску припомня „оправданите“ клетви на селянина срещу болярина. Народното вярване ги е смятало за по-тежки именно защото зад тях е стояла неправда. И все пак, казва тя, и те са се изповядвали като грях.

Отглас от тази идея откриваме и в писаните клетви: върху старите книги, грамоти и дарствени собствениците са поставяли клетви срещу онези, които биха откраднали или повредили имуществото им.

Поверия за силата на клетвата

Не всяка лоша дума се е смятала за клетва, която „хваща“. Селският свят е имал ясни правила за силата на клетвите:

• Не всеки има сила да кълне. Ларионеску отбелязва вярването, че само някои хора имат „лоша уста“. За „истински“ клетви се е ходело при селската врачка, в същото или в съседното село.
• Клетвата полепва по незащитения. В Галац се е казвало, че е добре да носиш пръстен, за да не се залепят клетвите за теб, нито твоите за другите. Във Вълча – че не е добре да шиеш дреха, докато е на теб, защото клетвите полепват (Антонеску).
• Някои са защитени от раждането си. В Мунтения се е вярвало, че към определени деца не се хваща нито магия, нито врачуване, нито клетва (Антонеску).
• Клетвата може да трае и отвъд смъртта. В Мунтения и Молдова се е вярвало, че прокълнатият човек, особено от свещеник, не изгнива в гроба, а в Сучава, според Мариан, му се е чела молитва „за развързване“ (Антонеску).
• Който кълне, товари душата си. Вярването, записано от Ларионеску, е, че хората, които „търгуват“ със злото, стават вампири (стригои) след смъртта си.

Прилича на това, което се вярва за урочасването: злото идва чрез погледа или чрез думата, но може и да се вдигне.

Клетвата, която се връща

Може би най-разпространеното вярване за клетвите е, че злото, изпратено с думи, може да се върне към онзи, който го е изрекъл. Традицията тук има две лица.

От една страна, Симион Флоря Мариан пише във Vrăji, farmece și desfaceri („Магии, магьосничества и разваляния“, 1893), че развалянията често са имали двойна цел: да отстранят злото от поразения и понякога да го „върнат“ върху онзи, който го е изпратил. Жените, които Мариан е слушал, вярвали, че не е грях да върнеш злото на онзи, който ти го е сторил.

От друга страна, Църквата и народната мъдрост казват, че клетвата, която се връща, няма нужда от нашата помощ. Който кълне, вече носи греха на думата си. Да „върнеш“ злото означава да останеш вързан за него. Затова в Adevăr și Lecuire не работим с връщания, а с развързване и прошка: злото се оставя в Божиите ръце, не се праща обратно.

Клетвата, магиите и Църквата

Клетвата стои на границата между магията и вярата. Баячките също са използвали формули на клетви, но обърнати срещу болестта, не срещу човека. В баянията срещу уроки от Марамуреш, събрани от Памфил Билциу, клетвите са насочени към онези, които са урочасали, за да изплашат злото и да го прогонят. В Банат, в баяние срещу цирей от сборника Poezii poporale din Banat („Народна поезия от Банат“, 1912), болестта е наречена „цирей от клетви“: клетвата се вижда като причина за страданието, а баянието – като лек. Научи повече за този свят в статията за баянията в румънската традиция.

Църквата от своя страна е била ясна: клетвата е грях за онзи, който я изрича, а благословията е пътят на християнина. Мариан отбелязва, че срещу магиите и магьосничествата са се разпространявали молитви, четени и от свещеници, някои наречени дори „молитви за развързване“, отпечатани в книжки в Сибиу (1867) и Пятра (1885). Антонеску добавя вярването, че архангел Гавраил развързва клетвите, паднали върху хората, и че Коледният пост, спазван с вяра, пази дома от клетви и магии.

Как се разваля клетва

Краткият отговор: с молитва, изповед, прошка и грижа за себе си. Ето стъпките, които предлагаме, в духа на традицията, но без страх.

1. Спри веригата на тежките думи. Първата стъпка е да не отговаряш на клетва с клетва. Традицията казва, че който кълне, товари себе си.
2. Отиди при духовника си. За православния християнин изповедта е основният ориентир. Свещеникът може да прочете молитвите за избавление от Требника. Ако си бил прокълнат от родител, свещениците препоръчват, докато той е жив, да се поиска и да се даде прошка.
3. Моли се със свои думи. За молитвите при тази нужда, какво предписва Църквата и какво можеш да кажеш у дома, сме писали отделно в статията молитва срещу клетви.
4. Прости, дори да не забравиш. Прошката не означава, че думата не е заболяла. Означава, че вече не позволяваш на тази дума да те води.
5. Работи с онова, което е оставило следа в теб. Много „клетви“ живеят предимно като страх, срам или вина. Тук помага вътрешната работа.

За тази вътрешна работа книгата Развързване от магии и енергийно пречистване (PDF) ти предлага изговаряни развързвания, през които минаваш със своето темпо. Мнозина я съчетават със защитно масло, като Микс Защита – етерично масло, използвано само външно, разредено (например 1–2 капки на 10 ml растително масло), след тест за поносимост на кожата. Не се използва при бременност, кърмене, при малки деца или при хора с епилепсия или астма без съвет от лекар. Никой инструмент не обещава резултат и никой не замества изповедта, съвета на лекаря или на психолога.

Ако се чувстваш погълнат от страх, от черни мисли или от семеен конфликт, който става насилствен, потърси помощ: психолог може да те подкрепи, а при опасност се обади на 112. При домашно насилие има безплатна национална телефонна линия 0800 1 86 76.

Стари клетви, четени днес: наследство, не оръжие

Четени днес, старите клетви разказват много за това как са живели хората: от какво са се страхували (чума, глад, срам, самота), какво са ценели (дома, реколтата, децата) и колко тежка е била една неправда без съд. Караман дори отбелязва, че клетвата не е лишена от хумор – макабрен, но все пак хумор. А марамурешките песни показват, че често момичето, което е кълняло, все още е обичало своя момък.

Затова пазим подобни народни клетви като документи на румънската душа, а не като инструменти. Интересува ни какво ни казват за болката и как старите хора са се лекували от нея. Злото не ни интересува.

Често задавани въпроси

Какво е клетвата, накратко?

Клетвата е пожелание за зло, изречено на глас, с вярата, че словото има силата да се сбъдне. Фолклористите разграничават магическата клетва, в която думата действа сама, от магико-религиозната, в която човек моли Бог да стори злото. Църквата я смята за грях за онзи, който я изрича.

Кои са най-тежките клетви в румънската традиция?

Традицията смята за най-тежки клетвите на родителите към децата, особено майчината клетва. В някои области се е вярвало, че тя трае до второ поколение, в други – до девето коляно. В Мехединци клетвата на кръстника се е смятала за още по-тежка. След тях идват клетвите за смърт и тези на онеправдания.

Хваща ли всяка клетва?

Според народното вярване – не. Казвало се е, че само някои хора имат „лоша уста“ и че клетва, изречена на шега или без причина, не хваща. Християнската вяра добавя, че никоя човешка дума не е по-силна от Бога. Все пак тежките думи болят и заслужават да бъдат преработени чрез прошка и молитва.

Връща ли се клетвата към онзи, който я е изрекъл?

Мнозина вярват, че да, а някои стари разваляния, описани от Симион Флоря Мариан, са се опитвали дори да върнат злото. Християнското учение казва, че който кълне, вече носи греха на думата си. Затова няма нужда да връщаш злото: оставяш го на Бога и се молиш за собствения си мир.

Как се разваля родителска клетва?

Най-добре, докато родителят е жив, чрез поискана и дадена прошка и чрез изповед, като и двамата отидат при духовник. Ако родителят е починал, молитвата за душата му, поменаването в църквата и вътрешната работа с прошката помагат да се освободиш от товара. Съветът на духовника остава основният ориентир.

Източници

Използвани фолклорни сборници и изследвания (преразказани; кратки цитати само от старите текстове):

• Петру Караман, Blestemul ca expresie folclorică a unui complex afect negativ („Клетвата като фолклорен израз на сложен негативен афект“; използвахме само румънските примери): https://editurapalatulculturii.ro/wpcms/wp-content/uploads/2022/01/4_Caraman_03.pdf
• Ромулус Антонеску, Dicționar de simboluri și credințe tradiționale românești („Речник на традиционните румънски символи и вярвания“; статиите Клетва, Вода, Пръстен, Облекло, Кръстник, Гавраил): https://www.cimec.ro/Etnografie/Antonescu-dictionar/Dictionar-de-Simboluri-Credinte-Traditionale-Romanesti.html
• С. Фл. Мариан, Vrăji, farmece și desfaceri („Магии, магьосничества и разваляния“, 1893): https://dspace.bcu-iasi.ro/handle/123456789/17299
• Свещ. Й. Бърля, Cântece poporane din Maramureș („Народни песни от Марамуреш“), т. II (1924): https://dspace.bcucluj.ro/jspui/handle/123456789/253038
• Гр. Точилеску, Materialuri folkloristice („Фолклорни материали“), т. I: https://amtap.md/assets/pdf/Tocilescu%20Gr.%20Materialuri%20folkloristice.%20V.%201%20folclor.pdf
• Poezii poporale din Banat („Народна поезия от Банат“), т. III, Баяния (1912): https://dspace.bcucluj.ro/bitstream/123456789/78943/1/BCUCLUJ_FG_134139_1912_003.pdf
• Памфил Билциу, Descântecele din Maramureș („Баянията от Марамуреш“) и изследванията за фолклора на долината на Сучу, в Memoria Ethnologica: https://www.memoria-ethnologica.ro/wp-content/uploads/descantece-biltiu-8-19-90-91.pdf
• Интервю със Санда Ларионеску за румънските клетви, Adevărul (2003): https://adevarul.ro/stiri-interne/evenimente/cum-isi-blestema-romanii-dusmanii-1145715.html

Бележка: Тази статия има културен и информативен характер. Тя представя клетвите като етнографско наследство, не обещава резултати и не замества съвета на лекар, психолог или напътствието на духовник.