След толкова предавания с освобождавания усетих, че е време за прошките. Можеш да върнеш всички магии в света и пак да остане тежест в теб. Освобождаването изважда от полето направеното срещу теб. Прошката работи друго: направеното от теб — с другите и със себе си. Тук преди всичко трябва да си простиш и да поемеш отговорност за направеното. Да е ясно отначало, без драма: всички сме правили всичко, във всички животи — и аз не стоя по-добре в тази област.
Има напълно вярна стара поговорка: който не прощава, сякаш години пие отрова с надеждата другият да умре. Прошката не е свято дело за другите. Тя е освобождение, което даваш на себе си. По-долу има всичко: истинската прошка, защо първо прощаваш на себе си, как прощаваш на родителите и рода, съчетаването с освобождаването и молитвата от предаванията — пълните фрази за вкъщи.
Какво наистина е прошката (не просто „трябва да простиш“)
Цял живот чуваш: „прости му, край, продължи“. Не съм привърженик на прошката по команда. Изречената само защото така се полага прошка, с непреработена травма отдолу, не действа: красива лъжа към душата. На английски го наричат spiritual leapfrog — прескачаш като жаба цялата работа направо към прошката. Най-големият риск при такъв скок? Депресията.
Прошката е органичен процес със свои етапи. Не ги прескачай:
- Осъзнаваш страданието. Признаваш болката от несправедливостта. Не я криеш, не я завиваш в „няма нищо, мина“.
- Приемаш свързаните емоции. Гняв, тъга, разочарование, чувство за предателство. Не се отделяш от чувствата, не затваряш сърцето. Позволяваш си да ги усещаш без осъждане.
- Отделяш се от горчивината и обидата. Преживяваш ги отново, усещаш ги и ги оставяш да си отидат. Емоциите са енергии, които искат движение.
- Едва сега идва прошката. Четвъртият етап, не първият.
Прошката обикновено е със сълзи. Както при скръбта: докато не си изплакал загубата достатъчно, не си приключил. Плачът освобождава блокирана енергия — не се лишавай от него.
Тежка, но освобождаваща истина: да простиш не означава да оправдаеш или отречеш направеното срещу теб. Нито да се превръщаш в жертва. Означава да приемеш себе си и като жертва на случилото се, и като отговорен за урока. Душата е програмирала уроците си и никое избрано от нея страдание не е безплатно.
Защо първо прощаваш на себе си
Прошката е само за теб: няма прошка към другите, без първо да си простил на себе си.
Започваш със себе си. Свързваш се с душата — чрез сърцето — и ѝ казваш четирите най-любими ми фрази от хавайската практика хоопонопоно: „Съжалявам. Прости ми. Обичам те. Благодаря.“ Отначало е странно да ги казваш на себе си. Все пак го направи: всяка има смисъл — признаване на страданието, искрено искане на прошка, безусловна любов, разтваряща емоционалните бариери.
В работата с хора виждах: свързваме се вибрационно с хора със същите травми. Ако не работиш върху себе си, виждаш същия урок с друго име — приличащи си бивши партньори, с детските ти рани. Непреработената травма те омъжва за нея. Писах отделно как се отделяш емоционално от бивш партньор.
Жертвата е етап, не адрес. Нормално е да си ядосана или ядосан и да искаш отмъщение — важно е да не действаш и да не стоварваш срам отгоре („колко глупав бях“). Не заслужаваше нищо от това: ти си останалият там и именно на него прощаваш сега.
Искам ръководството „Пълни прошки и покаяние“ →
Прошка на родителите и рода
Тук се работят най-тежките и ценни глави. Цял живот повтаряме първите седем години. В едно семейство всяко дете взема различна травма — но дори родителите да ни тласкат, ние избираме какво поемаме.
Много проблеми идват от това, че не си даваме правото да живеем своя живот. От сляпа любов, искайки да спасим родителите, поемаме болката им и живеем техния живот вместо своя. Разбрах това чрез детско събитие, когато бях несправедливо ударена: въпросът не беше „защо ме удари?“, а „защо не си тръгнах?“ Защото бях избрала да спасявам, да поема чуждата болка. Всички правим така.
Прости на родителите. И на себе си за поетото от тях. После виж рода: наследяват се енергии и карма — роднините са хората, с които имаш уроци за изпълнение. Част от носеното никой не е направил: собствената карма е. При хора, с които работих, откривах не магии, а тежки дела от минали животи, които сега искат прошка и покаяние. За изгаряната карма изричам и фразата за виолетовия пламък: „моля виолетовия пламък да дойде и да изчисти кармата ми“.
Един признак: в периодите на освобождаване се активират раните на принадлежността, семейните рани. Ако тези дни плачеш повече, нищо в теб не е счупено. Работата е стигнала у дома, до рода.
Молитвата за прошка: формулировките стъпка по стъпка
Давам тук всичко изричано в предаването за прошки. Подготовката е малко различна от освобождаванията: запали бяла свещ. Сядам както обикновено върху възглавницата си със сол. Затвори очи, изричай на глас и както при освобождаванията, изтласквай енергията: позволи си да усетиш къде е в тялото и я изведи.
1. Призивът за покаяние
Рамка, повтаряна за всяка фраза:
„Моля за прошка за [греховете, извършени от мен], съзнателно или несъзнателно, умишлено или не, от този живот и всички животи, времена и пространства и извън тях.“
Неизвестното оставяш на Бога: имаш свободна воля над мислите, но искаш прошка за всичко и оставяш Той да реши за кое. Ето главите от предаването, както ги изричам — вземаш поред със своя ритъм:
- „Моля за прошка за всички мисли, думи и дела, с които нараних себе си или другите.“
- „Моля за прошка за всички страхове, привързаности и ограничения, които създадох или поддържах.“ (Страхът е липса на доверие в Бога, а егото се храни от страх.)
- „Моля за прошка за всички доброволно приети от мен зли влияния.“
- „Моля за прошка за всички изречени от мен лъжи.“
- „Моля за прошка за всички кражби и неправомерни присвоявания.“
- „Моля за прошка за цялата завист и злобна завист.“
- „Моля за прошка за цялата си алчност и скъперничество.“ (Който живее в страх и липса, отрича Бога.)
- „Моля за прошка за всички мои манипулации и зависимости и за употребата, която не е в съгласие с душата ми.“
- „Моля за прошка всички същества, върху които упражних каквато и да е форма на насилие, злоупотреба, експлоатация, манипулация, несправедливост или липса на любов.“
- „Моля за прошка всички хора, които лиших от любов, уважение, истина, справедливост, свобода, мир или достойнство.“
- „Моля за прошка за всичките си отдалечавания от Бога.“
- „Моля за прошка за всички прояви, чрез които скрих или зарових даровете от Бога.“ (Даденият ти дар е твой. Не го заравяй повече.)
- „Моля за прошка всички свои жертви във всички времена, животи и измерения.“
2. Прощавам си
Най-важната част от молитвата: „Прощавам си.“ Не можеш да простиш на другите, преди да простиш на себе си. Тук казваш хоопонопоно на себе си — „съжалявам, прости ми, обичам те, благодаря“ — докато нещо в теб омекне.
3. Работиш в енергийното тяло
Не е само фраза. Изтегли светлина през коронната чакра и я изведи през всички чакри и пори на кожата заедно със старите енергии. При натиск или тежест в главата говори направо на ума: „скъпи ум, моля те да освободиш“. Обяснявам чакрите по-подробно в ръководството за блокираните чакри. За третото око използвам етеричното масло от MUSC.
4. Медитацията за прошка: душа, вътрешно дете, сърце, ти
После сваляш съзнанието в сърцето и обикаляш четирите части в себе си със същите четири фрази: душата (може би за пръв път се свързваш с нея), вътрешното дете (прегърни го; може би за пръв път му искаш прошка), сърцето (носеше непосилното; затварянето му ти помогна да оцелееш — благодари му) и накрая, ти като цяло. Накрая вземаш даровете: тези части не са страдали напразно. Медитацията завършва с радост, не сълзи — сълзите са само по пътя.
Всички глави за прошка с обяснения и в моя ред на работа са в PDF ръководството за прошки и покаяние. Връщай се към тях от време на време: прошката се работи на нива и всяко е различно.
Прошка и освобождаване: как се съчетават
Освобождаването и прошката вървят ръка за ръка. Освобождаването връща чуждото: магии, заклинания, обвързвания, енергии, поставени от други — за признаците им писах в статията за какво сънуваш, когато ти е направена магия. Прошката поема твоята част: направеното и доброволно приетото. Ако само връщаш и не прощаваш, твоята част стои в полето и те дърпа. Ако само прощаваш и не се освобождаваш, чуждата енергия още има за какво да се закрепи.
В предаванията първо правя освобождаванията, изваждащи направеното срещу теб, после прошките, работещи твоята част. И двете искат едно: да изтласкваш енергията, да усещаш къде е и да извеждаш чуждото. Всичко за освобождаването — сол, масла, работен протокол — е в колекцията за освобождаване от обвързвания.
Виж колекцията за освобождаване от обвързвания →
Признаци, че прошката е „влязла“
Как знаеш, че не си простил само с уста? По тялото и живота:
- Топлината в тялото. При прошките, за разлика от освобождаванията, усещам настъпваща топлина — знак, че се активира добро. Сълзи, въздишки (те са от душата), прозяване, оригване: всички са добри, означават освобождаване. Сънливостта означава много за чистене.
- Спокойствието. Настъпва мир. Умът утихва и възвръщаш сигурността: установяваш се в своя център.
- Ставаш наблюдател. Историята, която те разкъсваше, сега при преживяване боли по-малко. Човекът, който все ти прави подлости, не те пали: реагираш все по-малко и вместо гняв расте състрадание.
- Не се лъжеш повече. Ако казваш „край, простих“, но не си преработил травмата, тялото знае. Фалшивата прошка не трае. Работя върху себе си от години непрекъснато и още не съм стигнала до всички глави на прошката — и е наред.
Ако не можеш сам да разплетеш основната рана, потърси външно огледало: терапия, психоанализа, потупване — то извади от мен неизлизащото чрез говорене. Инвестирай в себе си: това е инвестицията с най-висока възвръщаемост.
Работя молитвите с пълното ръководство →
Често задавани въпроси за прошката
Как да простя на себе си?
Започваш просто: ръка на гърдите, свързване със сърцето и четирите фрази към себе си: „Съжалявам. Прости ми. Обичам те. Благодаря.“ После „Прощавам си“ — чак после молитвата за покаяние за направеното на себе си. Не прескачай признаването на болката: първо виж раната, после ѝ прости.
Коя е молитвата за прошка?
Изричаната в предаванията: „Моля за прошка за всички грехове, извършени от мен съзнателно или несъзнателно, умишлено или не, от този живот и всички животи, времена и пространства и извън тях“ — после глава по глава за всяка тема от списъка. Молитвата и освобождаването се допълват: първо връщаш направеното срещу теб, после поемаш и прощаваш своята част.
Колко често правя прошките?
Колкото чувстваш. Всеки път работиш на друго ниво — променяш се между две повторения. Връщам се към тях от години и все намирам нови глави.
Трябва ли да се помиря с човека, на когото простих?
Не. Помирението е по избор. Прошката даваш на себе си; помирението иска двама желаещи. С непроменящ се човек няма какво да поправяш — претопленото кафе не е хубаво за пиене. Сам си даваш завършек: разбираш случилото се, себе си и затваряш вратата.
Защо не успявам да простя, макар да искам?
Защото още не си преработил станалото. Щраусът, заровил глава в пясъка, не е решил нищо — само не вижда. Премини етапите: признай болката, усети емоциите, плачи при нужда, после прости. При дълбока рана отиди при терапевт. Не е слабост, а смелост.
Прошката значи ли да забравя или оправдая?
Не. Не отричаш, не оправдаваш, не подминаваш. Прощаваш от позицията на получил урока и дара от него. Признакът за истинност: вече не реагираш — наблюдаваш.
Прости, освободи и остави място за радост — моята медитация за прошка винаги завършва с радост. Ако си стигнал дотук, нещо в теб вече е готово. Целувам те и те чакам на следващото предаване.
