За егото се говори много в духовността и често с пръст, насочен към другите: „онзи е в егото“, „онази е в егото“. Искам да ти говоря за него по друг начин. Не казвам, че аз никога не съм в егото — и на себе си позволявам да греша. Живея точно като теб, с възходи и падения, животът ми не е само рози.
В живо предаване, което нарекох „Disoluția ego în iubire“ («Разтваряне на егото в любов»), направих активации и пречиствания и говорих открито за местата, където егото най-добре се крие: в хвалбите, нуждата да спасяваш другите, ролята на жертвата и претенцията да притежаваш абсолютната истина. Разказах и как наскоро работих с шок, който ме направи „стоманена“.
По-долу обяснявам какво означава егото, как да го разпознаваш, особено в духовния му вариант, и какво правя, за да го оставя да се разтвори в любов, вместо да го бия с тояга.
Какво означава его (кратко определение)
Думата его идва от латински и означава просто „аз“. В психологията терминът се използва за частта в нас, която ни дава чувство за самоличност, за „аз съм еди-кой си“. В духовността, когато казваме, че някой е „в егото“, имаме предвид този малък аз, който иска да бъде видян, да е прав, да бъде над другите или, обратно, да бъде най-онеправдан от всички.
Писах и в статията за духовното пробуждане, признаците и етапите му че егото не е структура на душата: то се формира от детството, за да можеш да играеш тукашната игра. Проблемът възниква, когато се отъждествим с играта и забравим кои сме.
Егото не е враг, който трябва да убиеш. Разтварянето на егото, както го виждам, означава постепенно да се върнеш към любовта — към себе си и към другите — и егото само губи силата си.
Духовното его: как егото се крие в духовността
Най-хитро е духовното его, защото се облича красиво. Ето къде го виждам най-често.
1. Нуждата да се хвалиш
Който има, няма нужда да се хвали. Който наистина умее да медитира, го прави в тишина. Няма нужда да ти показва колко е силен, колко неща вижда или колко „светлинни мехура“ може да ти вкара в главата.
2. Да вкарваш образи в главите на другите
Когато водя медитация, обикновено не ви карам да виждате куб, мехур или определен цвят. Правя го само когато работим по нещо конкретно като свещената геометрия. Иначе ми се струва по-уважително към процеса и етапа на всеки. Ако трябва да видиш светлинни мехури, ще ги видиш. Ако трябва да видиш триъгълници, ще видиш триъгълници.
Истинската духовност извира от теб. Не идва някой и ти вкарва триъгълници в главата. Наложените отвън образи не са същото и не са трайни: онова, което извира от теб, идва, когато си готов, на всеки етап.
Моля те да внимаваш с онези, които те свързват с красив спомен, например от детството, а после искат да дадеш енергията си за тяхна кауза. Това не е медитация, а използване на твоята енергия. Научи сам енергиите и проявявай разсъдителност — има много коректни хора, но и достатъчно странни.
3. Превъзходството
Никой да не идва да се представя като по-висш от другите и на тази основа да ги подчинява. Това е само програма за подчинение и злоупотреба. Няма предел колко хора стигат до Бога: всички пътища водят към Бога, както всички пътища водят към Рим. Само някои продължават по-дълго.
4. Абсолютната истина
При мен няма да намериш абсолютни истини. За мен истините са относителни, защото истината е кръгла: в една ситуация е една, в друга — друга. Егото иска едно заковано правило, за да е право. Обикновено истината включва всичко.
Егото на спасителя: помощта, която не ти е поискана
Тук много често се заблуждаваме. Всеки човек има пътя на своята душа. Ако някой е избрал още обиколни пътища, не трябва да се намесваш в неговия. Когато се намесваш, за да помагаш насила, тази помощ създава карма. И най-често нуждата да спасиш другия е свързана с теб, не с него. Вместо да помогнеш на себе си, се пренасяш в чуждия живот.
И аз не помагам на всички. Имам свои знаци. Когато някой дойде отчаян, „спешно, спешно“, след 50 години избори, довели го дотам, и очаква всичко да се реши в половинчасова сесия, виждам програмата на жертвата. Човекът търси спасител.
Триъгълникът жертва – спасител – насилник
Опитът ми показа, че човекът, търсещ спасител, обикновено остава в същия триъгълник. Ако не го спасиш, те води към „колко си лоша, горката аз“. Или е жертва спрямо живота: „колко е тежък животът и каква жертва съм“. Или преминава в насилника. Както и да е, иска да остане в триъгълника.
Изходът е поемането на отговорност. Къде си ти като възрастен в собствената си история? Аз съм възрастна, ти си възрастен: уважавам те като възрастен и те моля да ме уважаваш като възрастна. Понякога това шокира хората, но е най-здравословната форма на уважение.
Внимание, важи и обратното. Никой не иска да станеш отшелник и да не приемаш помощ. На всички ни помагат — и на мен са помогнали изключително много. Зависи само къде се поставяш: ако си като възрастен и вършиш своята част, повече от добре е да получаваш помощ отвсякъде. Всеки си помага чрез индивидуална работа и същевременно получава помощ.
Надрасканата плоча
Има още един знак, който веднага разпознавам: човекът, който говори, говори, говори и разказва същата история години наред. Наричам го „надрасканата плоча“, като при магнетофон: скръц, скръц, скръц. Там има много травма и често много самота. Затова понякога прекъсвам нишката и казвам „стоп“: това е историята, нека работим по решение.
Искам индивидуална сесия с Кристина →
Моята история: как станах „стоманена“
Споделям нещо лично, защото всички сме едно и това не ме притеснява. Седмица преди живото предаване получих доста шокираща новина и станах стоманена. Не плаках. Отдавна стабилизирах емоционалното си тяло и вече не плача лесно. Но знам много добре, че дългосрочно да останеш стоманен не е добре.
Затова направих сесия за емоционално освобождаване с колежка от курса по констелации, Михаела Стънила, специалистка по EFT — онази техника с потупване, която помага да извадиш онова в подсъзнанието. Когато започнахме да освобождаваме, стоманата се преобрази: започна да тече. Прилоша ми и плюех много, докато правех потупване.
Това ми показа: дори онези, които работят с други хора, понякога имат нужда от огледало. Работиш и сам, но понякога ти трябва някой отвън.
В тази работа стигнах до сцена от детството, на осем години: огромна несправедливост към същество, което не можеше да се защити, преживяна от мен в ужас. Сегашното случило се приличаше на нея. На повърхността излезе отношението ми към несправедливата власт.
Това повтарям постоянно: онова, което проявяваме като възрастни, е огледало на детството. Триъгълникът мама, татко и ти се повтаря, повтаря, повтаря. Писах по-подробно за това в статията за изцелението на вътрешното дете. Ако и ти носиш шок или детска травма, която те натоварва прекалено, работи и с психолог или психотерапевт.
Как да разтвориш егото в любов: пречистването със стихиите
Много обичам да работя със стихиите, защото са силни. Всички упражнения по-долу можеш да правиш в съзнанието по всяко време.
Водата: водопадът
- Кажи: „Избирам да се пречистя от всички енергии, които вече не са добри.“
- Представи си водопад който измива главата ти и тече по цялото тяло.
- Отвори енергийното си тяло и остави да тече.
- Помоли: „Моля водната стихия да ме пречисти и благодаря на майката земя, че приема цялата кал, която сега изтича от мен.“
- Остави да излезе. Ако ти се прозява, добре е — пречиства се много.
Ние до голяма степен сме вода, а водата е жива и има памет. Получавам много напътствия във водата. И от всички стихии водата има най-много форми: сняг, градушка, летен дъжд, ръмеж, порой, водопад, океан, езеро. Когато кожата ти настръхне, когато усещаш, че косъмчетата ти се изправят, пречисти се и остави да тече.
Огънят: когато умът не спира да „предъвква“
В духовното пробуждане има етап, когато умът усилено предъвква едни и същи мисли, всичко е интензивно и усещаш, че гориш. Тогава в съзнанието палех кибритена клечка и се запалвах, духовно казано, за да изгоря всичко, което трябваше да изгори. Ако усещаш, че нямаш достатъчно огън, иди в съзнанието до активен вулкан и го помоли да ти даде от своя огън.
Солта
Когато се къпеш във вана, се пречистваш. Около веднъж месечно усещам нужда от сол и чувствам кога е моментът. Понякога паля огън, друг път слагам сол, друг път правя развързвания. И ти се вслушвай в себе си.
Искам Activările Spirituale & Codurile de Lumină (PDF) («Духовни активации и светлинни кодове») →
Активациите на любовта от живото предаване
След пречистването идва красивата част: запълваш празното място с любов. Ето активациите, които направихме заедно. Изговори ги на глас:
- „Активирам всички светлинни кодове, които могат да бъдат активирани сега.“
- „Програмирам водата в мен да вибрира любов.“
- „Активирам вибрацията на любовта в мен, във всички времена и пространства, животи и измерения и извън тях.“
- „Закрепвам трайно вибрацията на мир и спокойствие в мен.“
- „Аз със свободната си воля избирам да живея в мир, спокойствие, любов и високи вибрации.“
- „Моля всички рани, които ми пречат и още имат нужда да бъдат изцелени, да излязат спокойно на повърхността от подсъзнанието. Вече не ви крия в тъмнината, в сянката. Готов(а) съм да ви видя и да ви интегрирам.“
Когато правиш положителни активации, обикновено идва много, много спокойно състояние. Остави се в него.
Последната активация за мен е сърцето на разтварянето на егото. Егото живее от онова, което крием. Когато призовеш раните си на светло, за да ги видиш и интегрираш, вече няма нужда да се защитаваш с хвалби, правота или стомана.
Направих и алхимично преобразуване на най-блокираната чакра. При мен е гърлото — цялото детство с „мълчи, мълчи“ — а днес виждам в това дар, защото вече мога да говоря много. Постави съзнанието си върху най-блокираната си чакра и кажи, например за гърлото: „Алхимично преобразувам всички блокажи на гърлената чакра в сила да се изразявам ясно.“
Меркаба, светлинното превозно средство
В началото активирах и Меркаба. Всички я имаме около тялото, макар да не е активна при всички: това е светлинното тяло. Триъгълникът с върха нагоре е символ на мъжкото, този с върха надолу — на женското. Затвори очи, визуализирай двата виолетови триъгълника и завърти този с върха нагоре надясно, а другия наляво. Меркаба е и средство за пречистване: можеш да я поставиш върху дома, колата, бизнеса.
Искам Dezlegările și Activările pe Suflet («Развързвания и активации за душата») + масло →
Често задавани въпроси за егото
Какво означава его?
Его идва от латински и означава „аз“. В психологията е частта, която ни дава чувство за самоличност. В духовността „да си в егото“ означава да се отъждествяваш с малкия аз: да искаш да бъдеш видян, да си прав, да си над другите или винаги да си жертва.
Какво е духовното его?
Егото, облечено в духовни дрехи: хвалбите с онова, което виждаш и усещаш, нуждата да вкарваш образи в главите на другите, превъзходството над „по-малко развитите“, убеждението, че притежаваш абсолютната истина, и помощта, която никой не ти е поискал.
Трябва ли да унищожа егото?
Не. Разтварянето на егото не е борба. То е връщане към любовта: поемаш живота си като възрастен, призоваваш раните на светло, за да ги интегрираш, и повишаваш вибрацията си. Егото само губи силата си.
Защо не е добре да помагам на всички?
Защото всеки има пътя на своята душа. Наложената помощ създава карма и често нуждата да спасяваш е свързана с теб. Помагай, когато те помолят, от възрастен към възрастен, и остави другия да свърши своята част.
Какво да правя, ако ми е твърде трудно да работя сам?
Потърси огледало. И аз понякога работя с друг човек. При шокове, травми или състояния, които не преминават, отиди и на психолог или психотерапевт — енергийната работа може да подкрепя, но не го замества.
Не се страхувай от егото и не го съди нито в себе си, нито в другите. Пречисти се, поеми живота си и остави любовта да свърши останалото. Целувам те и те очаквам на следващото живо предаване.