Ограничаващи убеждения: „Не заслужавам“, „Трябва“, „Животът е труден“ и как да ги пречистиш от кръвта и рода

Cristina Balan АвторCristina Balan

Всички имаме ограничаващи убеждения. Някои ги познаваме, повечето не. Това са програми, които работят на заден план: „не заслужавам“, „трябва“, „животът е труден“, „парите се печелят трудно“, „мълча, за да оцелея“. Не си се родил с тях. Получил си ги в детството от майката, бащата, средата, в която си израснал — и много дори не са твои, а на рода, носиш ги в кръвта си.

В живи предавания работих последователно с програмите „Не заслужавам“, „Трябва“ и „Животът е труден“, чрез представяния с хората, които се включиха на живо. После една нощ се събудих с напътствие: голяма част от травмата е в кръвта. Така се появи предаването за интензивно пречистване на кръвта от програми. По-долу разказвам какви са тези ограничаващи вярвания, как се проявяват и как да ги пречистиш с фразите, които използвах.

Какво са ограничаващите убеждения

Ограничаващото убеждение е съвкупност от вярвания и емоции, усвоени в много ранна възраст. В основата са били емоции: детето ги е преживяло, направило е заключение и го е поставило в подсъзнанието. А като възрастен действаш от него, без да осъзнаваш, защото повечето от онова, което правим, правим от несъзнаваното. Затова работим върху себе си: за да изведем тези бурени в съзнанието.

И каквото мислиш, това се случва. Ако основата ти е „животът е труден“, животът ти ще е труден — вселената ти дава онова, което искаш вибрационно. За този механизъм писах в статията за закона за привличането и как да проявиш реалността си.

Програмата „Не заслужавам“: вероятно най-токсичната

Всички имаме програмата „Не заслужавам“ в по-голяма или по-малка степен. Зад нея стои друга, още по-дълбока: „Аз не съм достоен за любов.“

Малко хора стигат до съзнателното изричане на „аз не заслужавам“, защото би означавало да видят колко време са изгубили в тези бурени. Затова казват „не мога“ или се оплакват — по-приемливи за психиката варианти. Аз успях да видя „не заслужавам“ в себе си едва след около година и половина ежедневна работа върху себе си. Осъзнах, че тичах след любовта, но всъщност не исках любов, защото не вярвах, че я заслужавам.

Как едно дете започва да вярва, че не заслужава

Детето не се ражда с идеята, че не заслужава. Когато възрастните около него не са способни да се грижат за него, то няма умствената възможност да разбере това — за него то би било по-лошо от смъртта. Затова предпочита да ги смята за прави и поема вината върху себе си: ако не получавам любов и внимание, значи не ги заслужавам. Класическа детска логика.

И това не се случва веднъж. Като китайската капка, ден след ден: условната любов („обичам те, ако си послушен“), критичните, перфекционистични или емоционално студени родители, „хайде, стига, не плачи“, подигравките и засрамването заради тялото, сравненията с братята и сестрите, размяната на ролите (както при нарцистичните майки, когато детето става майка на майка си) и пренебрегването.

Как се проявява „Не заслужавам“ в зряла възраст

  • Вътрешният критик. Критичният глас в главата ти е гласът на тогавашния възрастен; ти продължаваш сам да си даваш отровата ежедневно.
  • Не можеш да приемаш комплименти, помощ, подкрепа. Или си прекомерно независим — и това е форма на травма.
  • Крайният перфекционизъм и много програми за самосаботаж. Когато се саботираш максимално, там е програмата „Не заслужавам“. За това писах отделно в статията за самосаботажа и как да се освободиш от него.
  • В отношенията: привличаш емоционално недостъпни партньори или приемаш отношения, в които има малтретиране или дисбаланс.
  • На работа: синдромът на самозванеца, отказваш добри възможности („не съм достатъчно добър“), не искаш, не преговаряш — и остава огорчението, че не си бил оценен. Но другите те ценят най-много толкова, колкото ти цениш себе си.

Една участничка си беше платила петзвезден круиз и въпреки всички вкусотии пред нея пак се спря на най-простия сладкиш. В представянията „Не заслужавам“ се появи по различен начин при всеки, но всички стигнаха до вътрешното дете.

Упражнението „Eu merit“ (Аз заслужавам)

Постави ръка на гърдите и кажи: „Аз заслужавам.“ После се попитай: каквато и да е ситуацията ти сега, как би изглеждала, ако наистина вярваше, че заслужаваш? Какво би означавало да избереш себе си?

Правилният ред, както аз го разкодирах, е: Бог, ти, твоите деца и после другите. Ако превърнеш родителите или партньора в свой Бог, не си в правилния ред. И не е егоизъм първо да обичаш себе си. Другите могат да те обичат най-много толкова, колкото ти се обичаш.

Упражнение, което се появи за онези, които не виждат себе си: застани пред огледалото и се гледай половин час. И преобразувай програмата: „не виждам себе си“ става „виждам себе си и се обичам“.

Искам седемте тома с освобождавания за самосаботаж →

Програмата „Трябва“: външната сила, която те изпразва

„Трябва“ е като външна сила, която изтегля енергия от теб: трябва на работа, трябва, защото майка каза, трябва, защото шефът каза. Уморен си, не ти е добре — но трябва. Това е фина форма на предателство към себе си. Здравословното „трябва“, за да се организираш, е наред; проблемът е когато е прекомерно — тогава те контролира и ограничава.

В представянията „Трябва“ се появи по много начини:

  • „Трябва да правя за другите.“ Сърцето вече не издържа толкова „трябва“ за другите.
  • „Трябва да говоря по определен начин“, а не както аз искам — лоялност към майката, която е затваряла устата.
  • „Трябва да тичам“, постоянно, сякаш някой идва отзад да те бие. Битото вътрешно дете още се чувства бито; отиди при него и му кажи, че боят е приключил.
  • „Трябва да се крия“ или „трябва да се боря“ за всичко — с „Животът е труден“ отзад.
  • „Трябва да съм послушен“: мълчал си цял живот и сега ти липсва вкусът на живота. Това е невидим затвор.

Какво да направиш? Следващия път, когато в главата ти се появи „трябва“, осмели се веднъж да постъпиш различно. Ще достигнеш части от себе си, до които никога не си достигал. Излизането от зоната на комфорт боли малко — така границата се разширява с малки стъпки.

„Аз съм“ срещу „аз правя“

Първото голямо ниво в духовността е моментът, в който осъзнаеш в сърцето, не само умствено: „Аз съм.“ Тогава вече нищо не трябва — да бъдеш е повече от достатъчно. От „аз съм“ излъчваш и създаваш; от „трябва“ се изпразваш.

Основната ти идентичност трябва да бъде „аз съм“, а не „аз правя“. Не изхвърляме „аз правя“ — преплитаме го с „аз съм“, както се преплитат мъжкото начало, което прави, и женското, което привлича. Който живее само в работа, саботира способността си да проявява чрез привличане. Медитирай върху „аз съм“.

Програмата „Животът е труден“

Това е много голяма програма, в основата на много други. За някои животът наистина е бил труден, а родителите са имали същото мислене. Но всъщност това е програма, която те кара да отхвърляш живота.

В деня на живото предаване първо работих с нея при себе си и излезе детството: майка постоянно се оплакваше колко е трудно и казваше много тежки неща, които едно дете не трябва да чува. Детето поглъща тези енергии. Когато ги изведох, започнах да се оригвам и коремът ми се поду. Там имаше възрастен, който не поемаше отговорност за живота си и изливаше преливащите си чувства върху дете.

В представянията „животът е труден“ при някои се насочи към отношенията, при други към парите, при други към тялото — боят от детството, още носен в тялото. Решенията, които се появиха:

  • Осмели се. Направи нещата, които не правиш. Сам се възпираш от нови преживявания.
  • Премини към действие. Няма проявяване без действие. Ако губиш цялата си енергия в планове, това е перфекционизъм и самосаботаж. Като при хорото: докато не се включиш, не научаваш стъпките.
  • Говори. Който се е научил да страда мълчаливо, носи неизречени неща върху сърцето и в гърлото.
  • Престани да спасяваш другите и присъствай в собствения си живот. Животът ти не може да е лек, ако бягаш от него.
  • Поискай напътствие и го слушай. Вечер преди сън поискай да сънуваш какво трябва да направиш — и после го направи.

Пътят е да стигнеш до подсъзнателната вяра, че животът е лек. При всяко предизвикателство попитай: как изглежда решението за лек живот? При няколко програми видях, че след три-четири месеца работа започват да се проявяват леки неща.

Ако при теб „животът е труден“ е стигнало до мрачни мисли, отчаяние или депресия, моля те, не оставай сам с тях: поговори с лекар, психолог или психотерапевт. Енергийната работа може да те подкрепи, но не заменя специализираната помощ.

Ограничаващите убеждения са в кръвта и рода

Много програми носим в кръвта и те не са наши. Кръвта ти се е образувала в утробата на майка ти и носи нейните травми и тези на рода. Затова, колкото и да работиш върху себе си, понякога пречистваш, пречистваш, а все още има.

Когато направих списъка за живото предаване, се появиха цели пакети: гладът, насилието („ние се справяме чрез бой“), „любовта струва твърде скъпо“, „парите се печелят трудно“, „многото пари са опасност“, „децата са товар“, страхът от риск, „животът е състезание“. Ако те интересува по-подробно родовата страна, писала съм за родовата карма и как се освобождава.

Искам освобождаванията за родова карма + маслото Musc →

Пречистване на кръвта от програми: стъпките

Аз нанесох Musc от Mix Protecție — маслото, което използвам най-много — и пуснах музика за коренната чакра, за да се заземим. Вземи одеяло до себе си.

  1. Центрирай се и затвори очи. Визуализирай как принадлежиш на родословно дърво. Душата ти се е съгласила определена карма да спре чрез теб.
  2. Свържи се с кръвта си. Осъзнай, че тя се е образувала в утробата на майка ти и има нейните травми и тези на рода.
  3. Произнеси: „Пречиствам кръвта и рода си от всички ограничаващи програми.“
  4. Разгледай програмите една по една, със същата формула: „Пречиствам от кръвта си и от рода си програмата…“ — „не съм достатъчно добър“, „животът е труден“, „трябва да работя“, „не заслужавам успеха“, „ние сме бедни“, „мълча, за да оцелея“, „жертвам се за другите“, „какво ще кажат хората?“. Избери тези, които отекват в теб.
  5. Остави ги да изтекат в земята. Представи си как програмата изтича от теб, от кръвта, през стъпалата в земята. Можеш да си представиш и че си върху сол.
  6. Върни онова, което не е твое. Ако знаеш чия е дадена програма, върни я направо: „Скъпа мамо, принадлежи на теб, връщам ти я.“
  7. Прокарай светлината през кръвта. Изтласкай светлината от главата надолу през всяка кръвна клетка и виж какво слиза.
  8. Помоли водата да те измие. Представи си водопад от хладка вода, който те измива от всичко, което си приел от рода и чрез кръвта.
  9. Поискай да ти се покаже какво още има. „Моля да ми бъдат показани всички несъзнателни проблеми, които още имам.“ Сега сваляме един пласт; има и други.
  10. Остани със себе си две-три минути, със съзнанието в тялото. Остави да изтича. Задействал си процеса.

Какви реакции могат да се появят

В живото предаване хората се прозяваха, оригваха се, плачеха, усещаха студ, топлина, умора, замайване, гадене. Програмите, на които си реагирал най-силно, са тези, с които трябва да работиш. Ако плачеш, позволи си да плачеш. Ако реакцията е силна или не отминава, спри, почини си и потърси съвет от лекар. А ако сред програмите има бой или друго малтретиране, работи с тях нежно и при нужда с психолог или психотерапевт.

Ритуалът със сол

След представянията, които разровиха преживяното, препоръчах ритуала със сол: сядаш върху сол, казваш фразите за освобождаване и оставяш енергиите да отидат в солта. Това не е същото като вана със сол — при ритуала енергиите си отиват много по-лесно. Всеки път изхвърляш солта. Можеш да продължиш до седем дни, някои са го правили и 90. Правиш толкова, колкото усещаш. За програмите на недостиг ти оставям и освобождаванията за глад и недостиг.

След пречистването: нуждите, вътрешното дете и основата

Само пречистването не е достатъчно. Това, което излезе във всички представяния:

  • Удовлетворявай нуждите си. Зад много програми — завистта, сравнението, „не заслужавам“ — стои вътрешно дете, чиито нужди не са били удовлетворени. Нормално е да имаш нужди; ти си човешко същество.
  • Работи върху основата: майката, бащата и ти. Всичко, което имаш като възрастен, се връща към този първоначален триъгълник. За вътрешното дете написах упражнения и освобождавания за изцеление на вътрешното дете.
  • Не бягай в духовността. Това е капан: произвеждаш много духовна енергия и бягаш от работата с майката, бащата и вътрешното дете. Ако се изкачиш високо без здрави основи долу, в един момент рухваш.
  • Бъди нежен със себе си. При големи травми не разтърсвай дървото, когато ябълките са зелени. Узрялото излиза само, когато му дойде времето.

Искам пакета Abundență: освобождавания + маслото Mix Abundență →

Ако пластовете са много, можем да работим заедно в индивидуална сесия, с освобождавания и представяния.

Често задавани въпроси за ограничаващите убеждения

Какво са ограничаващите убеждения?

Това са програми — вярвания и емоции — усвоени в детството или наследени от рода, от които действаш несъзнателно като възрастен: „не заслужавам“, „трябва“, „животът е труден“, „парите се печелят трудно“.

Каква е разликата между ограничаващи убеждения и ограничаващи вярвания?

На практика говорим за едно и също: основна мисъл, често несъзнателна, която ограничава живота ти. Аз ги наричам програми, защото работят на заден план като компютърна програма, докато не ги изведеш в съзнанието и не ги пречистиш.

Откъде идва програмата „Не заслужавам“?

От детството. Когато възрастните не могат да му дадат любов и внимание, детето поема вината върху себе си: „ако не получавам, значи не заслужавам“. Условната любов, критиката, сравненията и пренебрегването я укрепват капка по капка.

Как да се освободя от ограничаващите убеждения?

Първо ги осъзнаваш. После ги пречистваш — например с фразата „Пречиствам от кръвта си и от рода си програмата…“ и с ритуала със сол — удовлетворяваш нуждите на вътрешното си дете, работиш върху отношенията с майката и бащата и преминаваш към действие, постъпвайки различно от онова, което ти казва програмата. Това е процес на пластове, а не вълшебна пръчица.

Какво означава пречистването на кръвта от програми?

Това е енергийно пречистване, при което се свързваш с кръвта си — образувана в утробата на майка ти, с травмите на рода — и оставяш ограничаващите програми да изтекат от нея през стъпалата в земята.

Ти не си своите програми. Те са само програми — и можеш да живееш без тях. Целувам те и те очаквам на следващото живо предаване.