Управление на емоциите: EFT, гневът и как да алхимизираш емоциите си

Нас никой не ни е учил как да управляваме емоциите си. Учили са ни да ги преглъщаме: „Какво плачеш?“, „Остави, ще мине“, „Мълчи!“. Когато плачех като малка, понякога ядях още един бой, за да млъкна. И така сме станали възрастни, които или избухват, или вече не чувстват нищо.

Управлението на емоциите не означава да ги контролираш, нито да ги накараш да изчезнат. Означава да ги разпознаеш, да ги оставиш да минат през теб и да използваш енергията им, вместо тя да те разрушава. Емоцията е енергия в движение. Ако я блокираш, тя остава в тялото.

По-долу ти разказвам какво научих за емоциите през последните години: от собствения си живот, от лайвовете, които съм правила на тази тема, и от работата с EFT (тапинг), която правих като клиентка с една приятелка, която практикува тази техника. Аз не съм психотерапевт, нито практик на EFT. Разказвам ти от собствения си опит.

Важно: ако емоциите те заливат, ако имаш тревожност, панически атаки, депресивни състояния или мисли, че не искаш повече да живееш, потърси помощ от психолог или психотерапевт (или от личния си лекар, който може да те насочи). Ако си в опасност, обади се на 112. Това, което пиша тук, е подкрепа по твоя път, а не лечение.

Защо не знаем как да управляваме емоциите си

Научени сме да живеем в двойственост: „добри“ и „лоши“ емоции. Гневът, срамът, страхът, тъгата са били пратени в ъгъла, защото не са социално приети. Особено при мъжете: „Ти си мъж, трябва да си силен, не плачеш.“

Истината е, че няма положителни или отрицателни емоции. Има емоции. А в т.нар. отрицателни емоции се крият много дарове. Веднъж сънувах сън, който ми остана в съзнанието: всички вървяха надясно, а на мен ми казаха да тръгна наляво, където имаше купчина мръсотия. „Търси добре, защото там, под мръсотията, има злато.“ И Карл Юнг казва същото: много от нашите дарове стоят в сянката.

Какво се случва, когато не поглеждаме към емоциите си:

• Потискаме ги. Моята приятелка, която практикува EFT, казва, че емоция, която разпознаеш и приемеш, не остава дълго в тялото. Колкото повече бягаме от нея, толкова по-силно натиска, докато стигнем до тревожност, депресия или бърнаут.
• Покриваме ги със зависимости. Работа без спиране, пазаруване, храна, сладко, цигари, алкохол. Аз имах 30 килограма в повече по времето, когато бях във връзка с нарцисист. Ядем, за да задушим емоциите си.
• Изливаме ги върху когото не трябва. Преглъщаш гнева пред шефа и си го изкарваш на децата или на приятеля, за когото знаеш, че ще те изтърпи.
• Слагаме си бариери навсякъде. Проблемът е, че се откъсваш и от хубавите емоции. Красивите емоции са фини; ако се затвориш напълно, вече не усещаш и тях.

Работата без спиране също е емоция

Между 2010 и 2021 г. се зарових в работа. И обществото те тласка натам: построй къща, направи пари, купи кола, остави емоциите за по-късно. Когато погледнах назад, видях какво имаше под работата: липса на любов. Жертвах се, за да покажа „виж колко съм добра, заслужавам любовта ти“, първо пред родителите си, после пред партньора си.

Тези механизми са много несъзнателни. Ако работиш без спиране, знай, че това не е нормално, колкото и да те аплодират хората. Писала съм по-подробно за това в статията за самосаботажа и как да се освободиш от него.

Какво означава да познаваш емоциите си

Ключът към управлението на емоциите е да познаваш себе си: да познаваш емоциите и реакциите си. Когато някой ти причини зло и не знаеш какво да правиш с емоцията, влизаш в играта. Караш се, бориш се, изцеждаш се от енергия. За мен емоциите са същността на живота. Ако се изключиш от тях, се изключваш от живота.

Картата на емоциите на хладилника

Преди няколко години, когато тръгнах по този път, попаднах на „пирамида на емоциите“ – стълба, на която емоциите са подредени отдолу нагоре: срам, вина, апатия, болка, страх, желание, гняв… и най-горе приемане, любов, радост, мир. Сложих я на хладилника и я поглеждах от време на време.

Не я приемам като закон. За мен тя беше огледало. Показа ми, че не мога да казвам „искам любов и мир“, докато ден след ден стоя в срам и вина. Първо трябва да направиш място. Срамът например трябва да бъде приет, посрещнат и преработен, за да можеш да го освободиш. Днес, ако го видя, го разпознавам и го прегръщам. Вече не оставам в него.

Адаптивната и непропорционалната реакция

Когато дойде някакво събитие, можеш да имаш две реакции. Адаптивна реакция, тоест отговор, който съответства на ситуацията пред теб. Или непропорционална реакция, когато реагираш прекалено.

Когато реагираш непропорционално, обикновено те боли нещо още от малък. Като възрастни преиграваме първите седем години от дома. И не самото събитие създава травмата, а интензивността на емоцията, която си преживял тогава. Не е нужно да си бил бит, за да остане нещо в теб; понякога две думи, казани от родител, са били достатъчни.

Преживях това на собствен гръб: първото ми момиченце плачеше много и плачът му ме изкарваше от равновесие. Разбрах откъде идва това едва когато видях, че когато аз плачех като малка, никой не ми обръщаше внимание.

Гневът: емоцията с най-много енергия

Направих цял лайв само за гнева, защото това е емоцията, която отхвърляме най-често. Гневът е естествена реакция на ситуация, която възприемаш като заплашителна. Най-старата част на мозъка, онази, която ни държи живи, се активира и реагираме като пред диво животно, дори днес опасността вече да не е такава. Зад гнева най-често стои страхът.

Няколко неща, които съм видяла:

• Гневът не означава насилие. В своята висша форма той е сила: силата да действаш, да вземаш решения, за които дотогава не си имал смелост.
• Гневът може да се обърне срещу теб. Ако не го оставиш да излезе, го обръщаш към себе си и тогава започваш да мразиш себе си. Така стигаш до депресивни състояния.
• Важно е колко дълго стоиш в него. Гневът, задържан дълго, се „разваля“ в теб и става разрушителен. Прави те нетърпелив с всички и със самия себе си.
• Гневът е сигнал. Когато не успяваме да „смелим“ нещо, се ядосваме. Обърни внимание на сигнала: защо си ядосан? Натрупва се: и от днес, и от вчера, и от преди пет години.

Как аз алхимизирам гнева

Честно казано, аз направих парите си с гнева. „Чакай да ти докажа“ – и гневът ме мотивираше. Затова казвам, че гневът е добър, но е важно колко дълго стоиш в него и какво правиш с него.

Алхимизирането означава да наблюдаваш емоцията и да превърнеш енергията ѝ в нещо полезно, вместо да я хвърляш върху другите:

• Създай нещо. На мен първо ми помогна изкуството. Ако съм ядосана, отивам да рисувам, а рисуването ме връща в състояние на поток.
• Вложи енергията в проект. „Ядосан съм, но вместо да реагирам, използвам тази енергия, за да изградя нещо.“
• Дишай и освобождавай. Чрез дишане и техники за емоционално освобождаване като EFT можеш да разтовариш гнева, без да нараниш никого.
• Използвай го, за да излезеш от блокаж. Имала съм периоди, в които бях блокирана и не успявах да изляза, докато не се ядосах. Тогава това ми помогна.

Едно много сериозно предупреждение: ако искаш да си тръгнеш от токсичен човек, особено от контролиращ партньор, подготви тръгването си. Моментът, в който си тръгваш, може да отключи опасен гняв. Говори с хора, на които имаш доверие, потърси помощ, а ако си в опасност, обади се на 112. Писала съм за тези модели в статията за нарцисизма и токсичните поведения.

Какво е EFT (тапинг) и как го преживях аз, като клиентка

EFT (Emotional Freedom Techniques, „техники за емоционална свобода“) е техника, при която леко потупваш с върха на пръстите определени точки по тялото, вдъхновени от точките, използвани в традиционната китайска медицина, докато се фокусираш върху емоцията, която изпитваш, и казваш фрази, свързани с твоята ситуация. Нарича се още тапинг. Аз на шега я наричам „кълвача“.

През годините съм опитвала много методи: медитации, психоанализа, констелации, работа сама със себе си. Препоръчвам само това, което съм опитала и което е помогнало на мен. От известно време работя с EFT като клиентка с една приятелка, която практикува тази техника. Ето какво забелязах:

• Нещата „ми просветваха“ много по-бързо. Обичам психоанализата, обичам да „ровя в главата си“. Но със съзнателния ум не стигаш до всичко. Много рани са отпреди да можем да говорим. Като говорех и правех тапинг едновременно, осъзнаванията идваха по-бързо.
• Усетих го в тялото. Докато работех върху едно събитие от детството, някъде на 10 години, когато ме накараха да нося тежести, твърде големи за дете, и ми се караха, че съм „мързелива“, усетих как нещо се откъсва от лявата страна на главата ми, като черен облак. Друг път усетих как едно сухожилие се активира чак до ръката. На йога след известно време успях да стигна с пръсти до пода, нещо, което преди не успявах. Това са моите преживявания, не обещания.
• Оставам заземена. След хубава медитация съм „горе“ и ми е трудно да функционирам във всекидневието, затова медитациите ги правя вечер. След EFT се чувствам добре и едновременно с това улегнала и мога веднага да работя. Приятелката ми казва, че EFT не те прави „дзен“, а ти дава търпимост към това, което преживяваш всеки ден.
• Не е нужно да разказваш всичко. Това, което ми харесва най-много: не е нужно да казваш какво си преживял. Може да е нещо, за което не искаш никой да разбере. Работи се върху емоцията, която изпитваш към ситуацията.
• Значение имат и „добрите“ емоции. Докато работех, попаднах на хубави моменти, например раждането на едно от момичетата ми. Всичко беше минало добре, но емоцията беше толкова силна, а нямах с кого да я преработя, че беше останала в мен.

Пълната чаша

Приятелката ми има един образ, който използвам постоянно. Представи си чаша, пълна догоре с всичко, което си натрупал през годините. Всяка дума, всяко неприятно събитие я кара да прелее: усещаш, че нямаш въздух, че светът свършва.

Чрез EFT чашата се изпразва малко по малко. Не докрай, защото сме натрупали много. Но когато дойде поредната неприятна ситуация, тя вече не прелива. Имаш търпимост, виждаш от друга перспектива. Проблемът още съществува, но вече не си в драма. Търсиш решението трезво, конкретно. И мнозина след известно време казват, поглеждайки назад: „Какво толкова голямо беше?“ Беше голямо, защото чашата беше пълна.

Точките за тапинг накратко

За да знаеш за какво става дума, ето точките, които използвахме на сесиите. Потупванията са леки, не трябва да боли:

1. Точката „карате“, на ръба на дланта (оттук обикновено се започва)
2. Темето
3. Началото на веждата, до носа
4. Външният ъгъл на окото
5. Под окото, върху костта
6. Между носа и горната устна
7. На брадичката, под долната устна
8. Под ключицата
9. Отстрани, под мишницата, на нивото на гърдите
10. На пръстите

Докато потупваш точките, казваш фрази, специфични за твоята ситуация. Аз правя тапинг и сама, например преди важно решение, което не искам да взема от страх или от стрес. Но за дълбоката работа ти трябва някой отвън, огледало, което да те води. А ако носиш тежки травми, работата с психотерапевт остава основата.

Искам EFT сесия →

EFT в офиса, в колата, у дома

Нещо практично, което приятелката ми казва на клиентите си, които се питат „къде да го правя в офиса, като ме гледат колегите?“: отиваш за пет минути до тоалетната, правиш тапинг и се връщаш. Мнозина после ѝ казват, че се връщат с друга енергия и че колегите сякаш вече не са толкова трудни за понасяне.

За децата, които още не знаят как да изразят с думи какво чувстват, аз бих заложила на нежни неща: масаж с олио, топла вана, успокояваща музика, рисуване и оцветяване. Изкуството им позволява да се изразят.

Упражнение: среща с гнева от детството

Това е упражнението, което направихме в лайва за гнева. Направи го на тихо място, в своя ритъм.

1. Затвори очи и сложи ръка на сърцето си. Поеми няколко пъти дъх.
2. Остави да изплува събитие от детството, в което си бил ядосан. Първото, което дойде. Ако не идва образ, а само усещане, натисни леко темето си и остави събитието да се покаже.
3. Позволи си да усетиш. Ти си само наблюдател на онзи момент. Не анализирай, просто усещай.
4. Влез там като днешния възрастен. Ако това е ситуация на несправедливост или насилие, хвани детето, което си бил, за ръка, изведи го оттам и го прегърни. Кажи му, че сега ти си там за него.
5. Върни се бавно в настоящето и запиши какво си усетил.

При мен в началото не идваше нищо, само енергия. Докоснах леко главата си и тогава ми дойде спомен от някъде на 10 години, с жесток скандал между родителите ми. Това, което се случваше там, не ми принадлежеше, но гневът беше останал в мен.

Ако упражнението извади на повърхността нещо твърде тежко, спри. Не е нужно да минаваш сам през болезнените спомени; за тях психотерапевтът е правилният човек.

Работата с вътрешното дете е един от най-силните пътища, които познавам. Писала съм подробно за нея в статията изцеление на вътрешното дете, с упражнения и освобождавания.

Искам освобождаванията за вътрешното дете →

Емпатите преживяват всичко с максимална интензивност

Ако си емпатичен човек, ти улавяш реалността чрез емоциите. Усещаш всичко с огромна интензивност. Много артисти и творчески хора са такива. За теб, според мен, работата с емоциите не е по избор, тя е твоят език. Можеш да си обясниш рационално всичко; ако емоцията не е освободена, тя остава там.

Две правила, които винаги казвам на емпатите:

• Емоциите на другите не са твои. Дар е да усещаш какво чувстват другите, но не ги поемай върху себе си.
• Ти си приоритетът. Не можеш да даваш добро, ако ти самият не си добре. Давай от излишъка, не от празнотата.

За това съм писала в наръчника за емпатията и емпатите: какво всъщност усещаш и как да се пазиш. А ако си израснал до майка, която не е била емоционално присъстваща, ти препоръчвам и статията за нарцисистичната майка – признаци и изцеление.

Ограничаващите убеждения зад емоциите

Много емоции идват от убеждение, оформено в интензивен момент: „Хората са лоши.“ „Парите се печелят трудно.“ „Заслужавам да страдам.“ „Животът е труден.“ „Бог ме наказва.“ Дете, което вижда родителите си да се карат жестоко, може да направи извода „животът ми е в опасност“. Това убеждение остава в подсъзнанието и те кара да привличаш същите ситуации.

Убежденията имат семе – момент, в който са се оформили. Там трябва да се отиде и да се работи. Приятелката ми използва EFT точно за това и според моя опит работи много добре с ограничаващите убеждения и с неудовлетворените нужди. Знаеш ли фразата „направих го и не знам защо“? Много често зад нея стои стара, неудовлетворена нужда.

Прагът: когато се страхуваш от собственото си добро

Нещо, което малцина казват: понякога се плашиш не от лошото, а от доброто. Когато работиш върху себе си, животът започва да се подрежда наново, а умът се плаши и иска да те дръпне обратно в зоната на комфорт. Тогава започваш да отменяш сесии, да отлагаш, да „си вземаш почивка“.

Там е прагът. Ако го прекрачиш и не се откажеш, там е скокът. И аз отменях сесии в началото. А работата със себе си не свършва: и аз продължавам да работя върху себе си, защото иначе не мога да се развивам.

Образ, който обичам: животът ни е като градина. Не можеш да се грижиш за градина само с ножица. Нужни са ти повече инструменти: EFT, констелации, медитация, изкуство, психотерапия, работа с вътрешното дете. Всеки има своя момент и не всички са за всеки. Следвай това, което усещаш, че те зове.

Искам индивидуална сесия с Cristina →

Гледай лайва за емоциите и EFT

За гнева и упражнението по-горе ще намериш лайва, в който алхимизираме и опознаваме емоциите си, а за емоциите, останали от детството – лайва за емоциите и освобождаванията.

Често задавани въпроси за управлението на емоциите и EFT

Какво означава управление на емоциите?

Да разпознаваш емоциите си, да ги оставяш да минат през теб и да избираш какво да правиш с енергията им. Не означава да ги контролираш, да ги криеш или да спреш да чувстваш. Разпозната и приета емоция отминава; потиснатата се трупа в тялото.

Как да контролираш емоциите си, когато си ядосан?

Не се опитвай да преглътнеш гнева. Наблюдавай го: къде го усещаш в тялото, защо се е появил, откога е там. Дишай, излез от ситуацията за няколко минути и после вложи енергията в полезно действие: разходка, рисуване, проект. Ако често реагираш непропорционално, потърси по-старата рана отзад.

Какво е техниката EFT?

EFT (Emotional Freedom Techniques), наричана още тапинг, е техника, при която леко потупваш определени точки по главата, лицето, гърдите и ръцете, докато се фокусираш върху емоция или ситуация и казваш фрази, свързани с нея. Аз съм работила с EFT като клиентка с практик. Тя не замества психотерапията или медицинското лечение.

Мога ли да правя EFT сам?

При моментни състояния – да. Аз също правя тапинг сама. За дълбока работа върху травми, стари убеждения или тежки събития е добре да имаш някой отвън, който да те води. Ако имаш тревожност или депресия, отиди при психолог или психотерапевт.

Има ли отрицателни емоции?

От моя гледна точка – не. Гневът, срамът, страхът и тъгата се смятат за „отрицателни“, защото не са социално приети, но всяка от тях носи послание и дар. Проблемът не е емоцията, а колко дълго стоиш в нея и какво правиш с нея.

Какво да правя, ако емоциите ме заливат?

Ако усещаш, че вече не се справяш, ако имаш панически атаки, депресивни състояния или мисли, че не искаш повече да живееш, говори с психолог или психотерапевт или с личния си лекар. При опасност се обади на 112. Духовната работа върви редом с тази помощ, а не вместо нея.

Емоциите ти не са твои врагове. Те са твоята енергия. Бъди нежен със себе си по пътя. Целувам те.