„Кристина, защо се саботирам точно когато ми върви добре?“ Това е въпросът, който най-често получавам по тази тема. И отговорът ми винаги е един и същ: не ти искаш да ти е зле. Една част от теб, много стара, се опитва да те защити по правила, научени в детството. Тези правила тогава са те държали жива. Днес те спират.
В живите предавания често повтарям една фраза, която искам да запомниш: това, което ти помага на едно ниво, те спъва на по-високото. Програмата, която те е спасила в детството, става твоята спирачка като възрастна. Затова се саботираш точно когато започнеш да се чувстваш добре: доброто е непозната територия за тази част от теб и тя те дърпа назад към познатото.
По-долу обяснявам как изглежда самосаботажът в ежедневието, коя част от теб саботира, какви програми стоят зад нея и как ги развързваш.
Как изглежда самосаботажът в ежедневието
Самосаботажът рядко идва със собственото си име. Идва като повтарящи се модели, които наричаш лош късмет:
- Започваш и спираш. Имаш устрем, започваш проект, план — и точно когато трябва да продължи, се появява препятствие. Някой ми написа: „където и да отида, всички врати са затворени“. Отговорих му истината: работата е в теб. Реалността ти показва какво имаш в себе си. Ако ти се виждаш, и светът започва да те вижда.
- Заравяш се в работа, а парите все не идват. „Трябва да изкарвам пари“ — това тичане често идва от нужда от признание, а зад него стои старата програма, която вярва, че само тежкият труд е работа, като тегленето на каруца. Не е така: трябва да теглиш умно, не силно.
- Връзките следват една и съща схема. Стоиш във връзки, които те изтощават, и чакаш трохи внимание от човек, който ти дава капки само колкото да останеш. Наричам това хранене с трохи: достатъчно, за да не си тръгнеш, никога достатъчно, за да се изпълниш.
- Правиш го, без да знаеш, че го правиш. Програмите са подсъзнателни — те са най-истинските. Едва когато животът ти даде същия урок за трети път, започваш да гледаш навътре.
Ако си се разпознала в някоя от тези ситуации, не си повредена или повреден. Просто имаш части, които работят по стари програми. А програмите се развързват.
Коя част от теб саботира и защо
Ето частта, която малцина искат да чуят: частта, която те саботира, не е твоят враг. Тя е детска част, която е страдала и е научила урока си по оцеляване прекалено добре.
В живите предавания го обяснявам така: интернализираш насилника от детството и после сама или сам малтретираш себе си. Гласът, който те критикува точно когато ти върви добре, не е твоят глас на възрастен — той е стар, възприет глас. Същото е и с частта жертва: ние повтаряме първите седем години от детството и ако там е имало страдание, пресъздаваме тази част в зрелия живот, за да бъде най-сетне видяна. Дори силен човек може, работейки върху себе си, да открие част жертва. Разликата е дали оставаш в нея, или излизаш.
Защото докато стоиш в енергията на жертва — „той ми направи това, тя ми направи онова“ — си в ролята на дете. Не можем да живеем живота си на възрастни от ролята на дете. Частта, която саботира, е точно тази детска част, която те държи в познатата си територия.
Затова не воюваш с нея: когато докосваме травма, има риск да се травматизираме отново, затова работим нежно, много нежно. В живите предавания благодаря на програмите: „Благодаря ви, че ми помогнахте да оцелея.“ Те наистина са го направили — сега можеш да ги пуснеш с благодарност, не с омраза.
Програмите зад самосаботажа
Зад спирачката? Програми. Ето най-честите:
- „Аз не струвам нищо.“ Големият брат на самосаботажа. От него се ражда нуждата да правиш винаги повече, повече, повече — в тялото го чувствам като буци цимент върху лопатките. Който го носи, не цени работата и дарбите си, каквото и да прави. Ако го разпознаваш в себе си, прочети и за липсата на увереност в себе си и как да я развържеш.
- „Угаждам на всички, дори в свой ущърб.“ В едно живо предаване първо дадох простия вариант и не почувствах нищо, защото бях работила по темата. Когато го произнесох с „дори в свой ущърб“, хоп — пробождане в гърба. Има нива и нива на финост. Правиш всичко, за да се харесаш, защото не си приела собствените си части.
- Перфекционизмът. Създава дупки в енергийното тяло, а за дупката се хваща всичко: ако имаш дупка по дадена тема, там може да ти бъде отнета и увереността. Затова казвам и „Връщам всички магии, направени върху увереността ми в себе си“ — но магията не се хваща за нищо без самата дупка.
- „Предпочитам да не виждам.“ Програмата на щрауса: не гледаш проблема. Но ако не го гледаш, не го решаваш — а той гледа теб.
- „Аз съм жертва.“ Привлича повторението на насилието, докато не я разтвориш. Ако отношенията са трудна тема за теб, прочети и признаците на нарцисизма и неговите освобождавания.
- Нуждата от разрешението на другите. В детството си изградена или изграден да чакаш външно потвърждение. Разреши тази нужда и половината самосаботаж се подрежда сама.
- Програми, наследени от рода. „Труди се тежко, братко“ е родова програма, не универсална истина. Разтваря се по същия начин: „Разтварям програмите за самосаботаж, наследени от моя род.“
И под тях почти винаги стои страхът — липсата на доверие в Бог. Програмата на страха не се бори, а се пренаписва с любов. Защото ти не си своите програми: реалността ги показва, а реалността я проявяваш ти — за това как работи написах в статията за закона за привличането.
Искам 7-те тома с освобождавания от самосаботаж →
Как се работи: развързване на самосаботажа
Не случайно го наричам развързване. Самосаботажът е връзване, което ти си направила в себе си, най-често без да знаеш — и се работи като развързване: с фрази, произнесени с намерение, с представяне в тялото и с любов, поставена обратно на мястото ѝ.
1. Фразите за развързване
Не е достатъчно да ги слушаш като сапунен сериал — психичната енергия трябва да присъства. Повтаряш ги по половин час на ден:
- „Разтварям всички програми за самосаботаж, които имам в себе си, във всички времена и пространства, животи и измерения и извън тях.“
- „Разтварям всички програми за самосаботаж, наследени от моя род.“
- „Разтварям в любов всички програми за самосаботаж, които други са ми направили или аз сама съм си направила.“
- „Разтварям програмата „угаждам на всички, дори в свой ущърб“.“
- „Разтварям програмата „аз съм жертва“.“
- „Аз съм добре такава, каквато съм, и се приемам такава, каквато съм.“
- „Аз имам своята стойност и не позволявам на никого да ме блъска и мачка.“
След всяка фраза остави тялото да говори. Прозяването, оригването, сълзите и въздишките са изхвърляне на стара енергия — добри знаци.
2. Представи си частта, която саботира
Затвори очи и се попитай: къде усещам тази програма в тялото? При хората я намирам върху лопатките, раменете — тежка като чували — по гръбначния стълб, в стомаха. Аз работих много със спомен от детството, в който носех прекалено тежки товари и чувах, че съм мързелива: усещах ги върху раменете си години наред. Когато намериш енергията, извади я: разрежи енергийното тяло на две като стар костюм и излез от него; със светлинния меч изчисти цялото черно от гръбначния стълб.
3. Сключи мир с нея, не война
Тук всички грешат: надигат се със сила срещу себе си. Не. Сега ти си възрастната. Говори на тази част както би говорила на дете, което е страдало: „Съжалявам. Благодаря ти. Обичам те.“ Работи и хо’опонопоно: „Съжалявам. Прости ми. Обичам те.“ А ако травмата е от детството: „Това беше изборът на душата ми. Приемам го. Оцелях. Аз съм възрастната и отсега нататък се грижа за теб.“
4. Напълни празнотата с любов
Когато режеш и разтваряш, остава енергийна празнота — не я оставяй празна. Запълни мястото с любов като рана, която внимателно превързваш, като при операция, и остави тялото да се успокои.
5. Дай му 30 дни
Умът се нуждае средно от 30 дни, за да създаде нов път, нов навик. Не очаквай за един ден да изчезне програма, която е стояла 40 години. Работиш ежедневно, нежно, и в един момент забелязваш, че вече не предаваш себе си. Защото, помни: когато предаваш себе си, получаваш само предателства.
6. Определи нуждата зад схемата
Всяка вредна схема покрива реална нужда — от общуване, от това да бъдеш видяна, от признание. Виж коя е твоята и се попитай: мога ли да я удовлетворя по друг начин, в по-високо измерение? Можем и иначе.
Практически упражнения от днес
- Сутрин, приемането: затвори очи и изпрати във всяка клетка фразата „Аз съм добре такава, каквато съм, и се приемам такава, каквато съм“. Когато се приемаш, имаш по-малка нужда от външно потвърждение — и поставяш себе си на първо място.
- Вечер, вътрешното дете: виж частта, която е страдала, прегърни я: „Виждам те и те обичам. Оцеля. Аз съм възрастната и отсега нататък се грижа за теб.“
- Писмото до родителите: „Скъпа мамо / скъпи татко, ти ми даде живот и ти благодаря. Имах нужда от повече признание, от по-нежен поглед. Липсваше ми и ме засяга.“ Истината боли, но изречената истина изчиства полето. Не се насилвай, ако още не си готова: има етапи — истина, приемане, прошка — после даровете.
- Стойката: ходи изправена или изправен по улицата, с течаща енергия. Дори по стойката се вижда кой е в своята енергия.
- Затвори енергийното тяло: визуализирай аурата си, поправи дупките със светлина и любов, после завърши: „Активирам самоуважението си. Връщам си добротата, изгубена в токсични отношения, и невинността си. Да на Бог. Да на живота. Да на любовта.“
Когато имаш нужда от повече
Тези фрази, повтаряни сериозно, преместват планини. Но понякога слоевете са много и е трудно сама или сам да видиш кутията, в която стоиш. Тогава работи с някого: ще ме намериш в индивидуалната сесия, а в колекцията с освобождавания е всичко, което съм подготвила по тази тема.
Искам индивидуална сесия с Кристина →
Гледай живото предаване с освобождавания от самосаботаж
Пусни предаването по-долу, затвори очи, когато ти кажа, и повтаряй фразите в своя ритъм.
За още един кръг освобождавания по тази тема гледай и живото предаване Освобождавания от самосаботаж, където работя и с програмите, наследени от рода.
Често задавани въпроси за самосаботажа
Защо се саботирам?
Защото част от теб, оформена в детството, се опитва да те защити по стари правила. Програмите за самосаботаж са ти помогнали да оцелееш във възрастта, когато не си имала други инструменти. Това, което ти помага на едно ниво, те спъва на по-високото: когато животът тръгне нагоре, тази част дърпа назад към познатото.
Как да разбера дали имам програми за самосаботаж?
Гледай моделите, не отделните дни: започваш и спираш, работата не носи плодове, връзките следват същата схема, вратите изглеждат затворени навсякъде. А в тялото програмата се усеща: тежест върху лопатките, рамене като чували, натиск по гръбначния стълб.
Самосаботажът наследява ли се от рода?
Да, има наследени програми като „само тежкият труд е работа“. Разтварят се със същите фрази, с добавката „наследени от моя род“, във всички времена и измерения.
Как да разбера дали е самосаботаж или магии?
Най-често се смесват. Магиите се хващат за дупките в енергийното тяло, а дупките ги правят програмите: перфекционизмът, неоценяването на себе си, страхът. Затова освен „Връщам магиите, направени върху увереността ми в себе си“, работя и с програмата отдолу — иначе дупката остава и отново се хваща нещо.
Колко трае развързването на самосаботажа?
Има нива и нива на финост. Един първи слой може да си отиде още от първото сериозно отработено живо предаване. За нов навик умът се нуждае от около 30 дни; дълбоките програми се обработват на слоеве.
Трябва ли да се боря с частта в мен, която саботира?
Не. Войната със себе си е още една програма на интернализирано насилие. Частта, която саботира, се лекува чрез признаване, благодарност и любов. Мирът със себе си е развързването.
Мила, ако си чела дотук, частта, която искаше да те спре, не е успяла. Продължавай нежно със себе си, ден след ден: виждаш се, приемаш се, поставяш себе си на първо място. Това не е егоизъм, а енергийна хигиена. Целувам те и те чакам в следващото живо предаване.
