„Не успявам да отслабна.“ Това е едно от изреченията, които чувам най-често. Темата излизаше в полето неколкократно, а само за една седмица при мен дойдоха няколко души с един и същи въпрос. Когато това се случи, аз го приемам като насока: тук има нещо за работа. Затова направих цял лайв за емоционалното хранене и за това какво всъщност стои зад излишните килограми.
Това, което съм видяла досега от всички представяния, е следното: като цяло ядем прекалено много, за да скрием емоциите си. Килограмите най-често са симптом на нещо друго. И напразно се мъчиш с диета след диета, ако ядеш на фона на стрес или нерви: трябва да се реши проблемът, а проблемът не е храната.
Преди да продължим, нещо важно: теглото има и медицински причини — щитовидната жлеза, хормоналните дисбаланси, някои лекарства, бременността, други заболявания. Ако си напълняла рязко, без да си обясняваш защо, или не отслабваш каквото и да правиш, първо отиди при лекар и при диетолог. А ако храненето излиза извън контрол, ако спазваш драстични режими, гладуваш или си предизвикваш повръщане, говори с лекар или психолог: там е нужна специализирана помощ. Това, което ти казвам тук, е емоционалната и енергийната страна, а не план за отслабване и не медицински съвет.
Моята история: 30 килограма отгоре в токсична връзка
Разказвала съм ви: когато бях в токсичната връзка с нарцисиста, имах 30 килограма отгоре. От 55 кг бях стигнала 85, а при нисък ръст това се вижда веднага. Носех 36–38, а бях стигнала до 48; бях започнала да нося дрехите на майка си. Вече не се познавах.
Ядях повече, работех нон-стоп, на фона на стрес. И най-вече не бях себе си: в токсична връзка нито другият ти оставя място, нито ти си в състояние, в което би могла да бъдеш себе си. Хората, които живеят във връзки с нарцисисти, много често напълняват. Ако се разпознаваш тук, писала съм за признаците на нарцисизма и освобождаванията за него.
При мен килограмите си отидоха без някаква специална диета, когато промених начина си на живот. Вече не работех безсмислено и започнах да давам приоритет на себе си. Записах се на йога, сутрин, след като заведях момичетата на училище, си взимах кафе и се разхождах половин час в парка. Започвах деня си съвсем различно. Не казвам, че това ще бъде и твоето преживяване — всеки има своя път, — но при мен моментът, в който се поставих на първо място, промени и тялото.
От време на време си правя снимки, за да видя как изглеждам. За мен, когато напълнея, това е алармен сигнал: значи не ми е добре във връзката, в която съм, или в нещо друго в живота ми. Тогава се питам: какво не ми харесва?
Защо не отслабваш: килограмите са симптомът, а не източникът
Не давам общи съвети, защото при всеки човек отзад стои нещо различно: майката, животът, скуката, самотата. Понякога трябва да вляза в четири-пет енергии една след друга, за да стигна до дъното.
Аз винаги казвам, че реката се чисти от извора, а не от делтата. Ако искаш да преместиш Дунава, го местиш там, където извира, а не там, където е широк. Същото е и с килограмите: ако режеш само следствието, причината остава и ги връща обратно.
Какво излезе в представянията: емоционалните причини за излишните килограми
В лайва хората питаха: „Кристина, можеш ли да представиш какво стои зад моите излишни килограми?“ Ето какво излезе, накратко (без имена и без лични подробности):
Стресът и „не ми харесва“
Една участничка беше качила около 8 кг за пет месеца, в период с преместване, стрес в работата и умора. Енергията каза много ясно: „Не ми харесва. Уморена съм. Оставете ме на мира.“ И за да уравновеси това, което не ѝ харесваше, ядеше — нещо солено, не сладко. Посланието за нея: да промени това, което не ѝ харесва, и да се утвърди. А когато ѝ се прияде, да се запита: „Гладна ли съм, или нещо не ми харесва?“
Признавам, и аз понякога ям, за да компенсирам стреса. Решението е да седнеш и да решиш ситуацията, а не глада.
Самотата и липсата на любов
Друга участничка беше загубила майка си в юношеството, а след раздялата от една връзка беше качила много килограми. Самата тя усещаше, че компенсира липсата на любов със сладко, дори и нощем, когато се събуждаше. В представянето излезе: „Сама съм.“ И тогава вече не си сама — ти си с храната. Имаше и още нещо: в работата преглъщаше думите си и се сдържаше, а вкъщи ядеше. Когато държиш всичко в себе си, храната става отдушник.
Представих и нейното тяло и неговите нужди, и тялото каза: „Имам нужда от приятели. Искам да излизам, дебела-недебела. Не искам да стоя вкъщи.“ Тялото искаше движение, хора, живот. Когато нещата са толкова свързани със загуби и изоставяне, е нужна по-дълбока работа, в индивидуална сесия — и там, където скръбта или самотата тежат много, психолог или психотерапевт.
Скуката: гладът, който идва от ума
Една госпожа каза, че когато е заета, изобщо не е гладна, но когато е свободна, на почивка, ѝ се яде. Енергията каза: „Скучно ми е. Искам нещо ново в живота си, нещо, което да ме изненада.“ А тялото ѝ искаше „забавление, бе! Да се движа, да ходя, да се кача на въртележка.“
Това е гладът от ума, а не от стомаха. Упражнението е да замениш един навик с друг: когато те обземе тази мисъл, иди и направи нещо, което ти харесва. И давай приоритет на себе си — по-добре си и за семейството, когато ти си добре.
Женствеността, която не смееш да живееш
При една участничка излезе нещо, свързано с женствеността: „Не смея. Какво ще кажат другите?“ Като емоционална възраст женската ѝ част беше някъде около 12 години. Посланието беше да си даде място да бъде жена, да излезе от зоната си на комфорт, да се облича още по-красиво, без да я интересува какво казват другите. И да погледне каква е била майка ѝ като жена, какви са били другите жени около нея — може да се учи и от други жени, а не само да бъде вярна на модела на майка си.
Всяка от нас носи в себе си и една дебела жена, и една слаба жена — и можем да ги представим. Ако цял живот си била с наднормено тегло, е преобладавала частта, която яде, а приелата себе си жена още не се е проявила. А тази вътрешна възраст няма нищо общо с тази в личната карта: можеш да си на 60 и в главата си да си малко момиченце. Случва се и при мъжете. Работи се по това.
Идентичността след бременността и „бремето“
Друга участничка беше напълняла много по време на бременността, преди много години, и оттогава все сваля и качва отново. Излязоха две неща: нуждата да заема пространство — „сякаш не съществувам“ — и на въпроса какво означават за нея децата и бременността, думата „бреме“, по-тежък живот. Бременността променя идентичността на една жена; трябва да се види коя си била преди и коя си след това. Тук има няколко аспекта за работа: ти спрямо децата, майка ти спрямо теб, твоето място. (За всичко, свързано с теглото по време на бременността и след нея, лекарят остава първата стъпка.)
Свързано с това: ролята на жена и ролята на майка. Аз познавам няколко Кристини: Кристина в анцуг, вкъщи, която похапва каквото намери; Кристина домакинята, която готви цял ден — и нормално е да ядеш, ако цял ден стоиш до тенджерата; и Кристина бизнес дамата, която излиза, гримира се, облича се красиво и която храната изобщо не я интересува. Имаме ги всичките. Нужен е баланс между тях.
Вината, че ядеш, и вътрешният критик
Едно от представянията, които най-силно ме впечатлиха, беше на участничка, която отслабваше и напълняваше от осем години, в безкраен йо-йо ефект. Попитах какво имат да ѝ кажат килограмите. И те отговориха, ядосани: „Стига си ни мъчила! Писна ни и наистина няма да отслабнем.“
Там имаше две части в разпра: едната, която иска да отслабне, и другата, която иска да яде, да се радва на живота „без вина, без осъждане“. Частта, която иска да отслабне, тормозеше другата с „трябва, трябва, трябва“. Усетих много строгост от нейна страна към самата нея. И когато я попитах как се чувства, след като яде: „Виновна.“
Това е ключът: ядеш и изсипваш отгоре емоционална отрова. Щом вече си яла, радвай се на храната. Във вторник водя децата си на театър, а до театъра е най-хубавият кебап — и във вторник вечер ям кебап, па ако ще светът да се свърши. Това не означава, че се оставям на течението. Означава, че тази вина я няма. Ако на всяко хранене идваш с критика по петите, си разваляш радостта от живота.
Откъде идва критикът? При нея — от детството: била е по-закръглено момиченце, а майка ѝ и баба ѝ все ѝ казвали, че яде прекалено много. Тя е интериоризирала този глас и го е продължила сама. И аз съм го преживяла: майка ми цял живот се отнасяше с мен като с дебела. Но проблемът не беше, че съм лакома; проблемът бяха емоциите, начинът, по който едно дете се справя с трудна среда. Днес си възрастен човек и можеш да постъпиш по друг начин. Ако тази рана те преследва, оставям ти моето ръководство за изцеление на вътрешното дете, с упражнения и освобождавания и пълните освобождавания с майката.
Цялата същност на вътрешната работа е мирът с частите в теб. Когато душата, умът и сърцето са на една линия, минаваш по-лесно през всичко. Ако вътре има разпра, тази разпра те изсмуква от енергия — години наред бях постоянно уморена, колкото и да спях.
Искам освобождаванията за вътрешното дете + Микс Вътрешно дете →
Самочувствието не идва от кантара
Последният човек от лайва беше отслабнал и сега го парализираше страхът да не напълнее отново; ядеше много малко и виждаше храната като опасност. Напълняването за нея означаваше „ниска самооценка, трудно ми е да се облека, да изляза, да бъда със себе си“.
Казах ѝ това, което казвам и на теб: самочувствието не идва от това дали си слаба или дебела. Идва от едно „обичам себе си“. Вярно е, че днешното общество отдава голямо значение на външния вид и че хората с наднормено тегло са дискриминирани — и аз съм била дебела, знам какво е да не намираш дрехи. Но ако поставиш стойността си в огледалото, това не е трайно и не те изпълва.
При нея излезе още нещо: в детството ѝ имало правило никой да не става от масата, докато не изяде всичко. Така храната се беше превърнала в задължение. Родителите са мислели, че постъпват правилно, но ако правиш това с децата си, помисли два пъти. (Силният страх от храна и строгото ограничаване също са причина да потърсиш съвет от лекар или психолог.)
Така че спри да се критикуваш. Днешните стандарти са нереалистични и намирам за много хубаво, че има жени, които приемат себе си такива, каквито са. При мен значение имаше и това: когато се обличах все по-широко, вече нямах усещане за тялото си. Дрехи по твоя размер, нито прекалено широки, нито прекалено тесни — това е състояние на духа. Ядеш, за да съществуваш, а не съществуваш, за да ядеш.
Гладът в рода
Има и още един пласт, за който малцина се замислят: гладът, изтърпян от онези преди нас. Нашите предци са минали през периоди на глад, през война, през години на лишения. Тези неща остават в рода. Когато работих по моя, тази енергия на глада беше много, много силна. Гладът е тежка енергия.
Ако те успокоява само хладилник, който се „пука“ от храна, ако винаги готвиш в голямата тенджера, сякаш утре идва гладът, или ако пазаруваш компулсивно, струва си да погледнеш това без осъждане — нито към себе си, нито към родителите и бабите и дядовците си. За тези, които усещат, че тук е коренът, събрах освобождаванията в специален PDF, а за останалите наследства от семейството има освобождаванията за родовата карма.
Искам освобождаванията за Глад & Лишения (PDF) →
Въпроси, които да си зададеш, преди да ядеш
Не ти давам диета. Давам ти въпросите, които излязоха в лайва и които използвам и аз:
- Гладна ли съм, или каква емоция се опитвам да заровя? Това ми го каза моят психолог и това е първият въпрос. Аз, когато се влюбвах, изобщо не бях гладна.
- Сладко или солено? Пак от него научих, че колкото повече е към сладкото, толкова повече е на емоционален фон. Какво крие апетитът за сладко? Може би желанието да подсладиш живота си, може би нещо друго — при всеки е различно.
- Какво не ми харесва в момента? Стрес, умора, преглътната дума в работата?
- Скучно ли ми е? Ако да, какво занимание, което ми харесва, мога да направя вместо това?
- Какво всъщност иска тялото ми? Движение, хора, игра, почивка, природа? Когато си по-закотвена в природата, по-малко си гладна за пълнеж.
- Чие е това „трябва“? Твое, на майка ти, на баба ти?
- Ако ям, мога ли да ям без вина?
Не насилвай отговорите. Остави ги да дойдат. Ако усещаш, че е нещо повече, можем да поработим заедно, в дълбочина, в индивидуална сесия.
Искам индивидуална сесия с Кристина →
За начина, по който можеш да работиш с емоциите си всеки ден, прочети и статията за управлението на емоциите с EFT и алхимията на емоциите.
Гледай целия лайв
Всички представяния по-горе ще намериш в лайва:
Често задавани въпроси за емоционалното хранене
Какво е емоционалното хранене?
Това е, когато ядеш не защото си гладна, а за да покриеш емоция: стрес, самота, скука, преглътнат гняв, тъга. Храната става отдушник или компания. От това, което съм видяла, килограмите, които идват така, са симптом на нещо друго.
Защо не отслабвам, въпреки че спазвам диети?
Ако отзад стои неразрешена емоция, диетата засяга само следствието. Има и йо-йо ефект, когато една част от теб иска да отслабне, а друга се бунтува. Но преди всичко провери при лекар и диетолог медицинските причини: щитовидната жлеза, хормоните, някои лекарства могат да влияят на теглото.
Как да разбера дали е истински или емоционален глад?
Запитай се, преди да ядеш: „Гладна ли съм, или каква емоция се опитвам да заровя?“ Гладът от скука идва от ума, а не от стомаха — ако поспреш и помислиш малко, често минава.
Какво да правя с вината, след като съм яла?
Щом вече си яла, радвай се на храната. Вината е като отрова, изсипана отгоре. Много често това е критичният глас на родител, интериоризиран в детството. Сключи мир с частите в теб, а ако вината е непосилна или храненето излиза извън контрол, говори с лекар или психолог.
Помагат ли ми освобождаванията да отслабна?
Не обещавам на никого свалени килограми. Освобождаванията и представянията ти помагат да видиш какво стои зад храненето — емоцията, раната, програмата от рода — и да работиш там. Какво се случва после с тялото е пътят на всеки, заедно с лекар, ако е нужно.
Бъди нежна към себе си. Тялото ти не е твой враг — то ти показва къде боли. Целувам те и те чакам на следващия лайв.
