Всички имаме ограничаващи вярвания. Някои ги познаваме, повечето — не. Те са програми, които работят във фонов режим: „не заслужавам“, „трябва“, „животът е труден“, „парите се печелят трудно“, „мълча, за да оцелея“. Не си се родил с тях. Получил си ги в детството, от мама, от татко, от средата, в която си израснал — а много от тях дори не са твои, а на рода, носиш ги в кръвта си.
Работих в лайвове, една по една, с програмите „Не заслужавам“, „Трябва“ и „Животът е труден“, с констелации с хората, които влязоха в лайва. После една нощ се събудих с напътствие: голяма част от травмата е в кръвта. Така се роди лайвът за интензивно изчистване на кръвта от програми. По-долу ти казвам какво представляват тези ограничаващи убеждения, как се проявяват и как да ги изчистиш, с фразите, които използвах.
Какво са ограничаващите вярвания
Ограничаващото вярване е набор от убеждения и емоции, усвоени в много ранна възраст. В основата им са били емоции: детето ги е изживяло, направило е извод и го е сложило в подсъзнанието. А като възрастен действаш от него, без да го осъзнаваш, защото по-голямата част от това, което правим, го правим от несъзнаваното. Затова работим върху себе си: за да извадим тези плевели в съзнанието.
И каквото мислиш, това се случва. Ако основата ти е „животът е труден“, животът ти ще бъде труден — вселената ти дава това, което искаш вибрационно. За този механизъм писах в статията за закона за привличането и как проявяваш реалността си.
Програмата „Не заслужавам“: вероятно най-токсичната
Програмата „Не заслужавам“ я имаме всички, в по-голяма или по-малка степен. Зад нея стои друга, още по-дълбока: „Аз не съм достоен за любов.“
Малко хора стигат дотам съзнателно да кажат „аз не заслужавам“, защото това би означавало да видят колко време са загубили в тези плевели. Затова казват „не мога“ или се оплакват — варианти, по-приемливи за психиката. Аз успях да видя „не заслужавам“ в себе си едва след около година и половина ежедневна работа върху себе си. Осъзнах, че тичам след любовта, но всъщност не искам любов, защото не вярвах, че я заслужавам.
Как едно дете стига до вярването, че не заслужава
Детето не се ражда с идеята, че не заслужава. Когато възрастните около него не са в състояние да се грижат за него, то няма ум да го разбере — за него това би било по-лошо от смъртта. Затова предпочита да им даде право и поема вината върху себе си: щом не получавам любов и внимание, значи не ги заслужавам. Класическа детска логика.
И не се случва веднъж. Това е китайското капкообразно мъчение, ден след ден: обусловената любов („обичам те, ако си послушен“), критичните, перфекционистични или емоционално студени родители, „хайде, стига, не плачи“, подигравките и бодишеймингът, сравненията с братята и сестрите, размяната на ролите (както при нарцистичните майки, където детето става майка на майка си) и пренебрегването.
Как се проявява „Не заслужавам“ в зряла възраст
- Вътрешният критик. Критичният глас в главата ти е гласът на тогавашния възрастен; ти продължаваш сам да си даваш отровата, всеки ден.
- Не можеш да приемаш комплименти, помощ, подкрепа. Или си свръхнезависим — и това е форма на травма.
- Крайният перфекционизъм и много програми за самосаботаж. Когато се саботираш максимално, там е програмата „Не заслужавам“. За това писах отделно, в статията за самосаботажа и как да се освободиш от него.
- Във връзките: привличаш емоционално недостъпни партньори или приемаш насилствени или небалансирани връзки.
- В работата: синдромът на самозванеца, отказваш добри възможности („не съм достатъчно добър“), не искаш, не преговаряш — и остава горчивината, че не са те оценили. Но другите те ценят най-много толкова, колкото се цениш ти.
Една участничка си платила петзвезден круиз и пред всички вкусотии пред себе си пак спряла на най-обикновения сладкиш. В констелациите „Не заслужавам“ излезе различно при всеки, но всичко отведе до вътрешното дете.
Упражнението „Аз заслужавам“
Сложи ръка на гърдите си и кажи: „Аз заслужавам.“ После се запитай: каквато и да е ситуацията ти сега, как би изглеждала, ако наистина вярваше, че заслужаваш? Какво би означавало да избереш себе си?
Правилният ред, както аз го декодирах, е: Бог, ти, децата ти и после другите. Ако от родителите си или от партньор направиш свой Бог, не си в добрия ред. И не е егоизъм да обичаш първо себе си. Другите могат да те обичат най-много толкова, колкото се обичаш ти.
Упражнение, което излезе за онези, които не виждат себе си: застани пред огледалото и се гледай половин час. И трансформирай програмата: „не виждам себе си“ става „виждам себе си и се обичам“.
Искам 7-те тома освобождавания за самосаботажите →
Програмата „Трябва“: силата отвън, която те изпразва
„Трябва“ е като външна сила, която изсмуква енергия от теб: трябва на работа, трябва, защото мама каза, трябва, защото шефът каза. Уморен си, зле ти е — но трябва. Това е фина форма на предателство към самия себе си. Здравословното „трябва“, за да се организираш, е наред; проблемът е когато е прекомерно — тогава те контролира и те ограничава.
В констелациите „Трябва“ излезе по много начини:
- „Трябва да правя за другите.“ Сърцето вече не издържа от толкова „трябва“ за другите.
- „Трябва да говоря по определен начин“, а не както аз искам — вярност към майката, която затваряше устата.
- „Трябва да тичам“, постоянно, сякаш някой идва отзад да те бие. Битото вътрешно дете още се чувства бито; иди при него и му кажи, че боят е свършил.
- „Трябва да се крия“ или „трябва да се боря“ за всичко — с „Животът е труден“ отзад.
- „Трябва да съм послушен“: мълчал си цял живот и сега ти липсва вкусът на живота. Това е невидим затвор.
Какво да правиш? Следващия път, когато ти дойде „трябва“ в главата, осмели се веднъж да направиш различно. Ще достигнеш до части от себе си, до които никога не си достигал. Излизането от зоната на комфорт малко боли — така границата расте, с малки стъпки.
„Аз съм“ срещу „аз правя“
Първо голямо ниво в духовността е моментът, в който осъзнаеш, в сърцето, а не само мислено: „Аз съм.“ Тогава вече нищо не трябва — да бъдеш е повече от достатъчно. От „аз съм“ излъчваш и създаваш; от „трябва“ се изпразваш.
Основната ти идентичност трябва да бъде „аз съм“, а не „аз правя“. Не изхвърляме „аз правя“ — преплитаме го с „аз съм“, както се преплитат мъжкото, което прави, и женското, което привлича. Който живее само в работата, саботира способността си да проявява чрез привличане. Медитирай върху „аз съм“.
Програмата „Животът е труден“
Това е много голяма програма, в основата на много други. За някои животът наистина е бил труден, а родителите са имали същото мислене. Но това е програма, която всъщност те кара да отказваш живота.
В деня на лайва първо я проработих върху себе си и излезе детството ми: мама постоянно се оплакваше колко е трудно и казваше много сурови неща, които едно дете не бива да чува. Детето попива тези енергии. Когато ги извадих, започнах да се оригвам и коремът ми се поду. Там имаше възрастен, който не поемаше отговорност за живота си и изливаше преливащото върху едно дете.
В констелациите „животът е труден“ при някои отиде към връзките, при други към парите, при трети към тялото — побоите от детството, още носени в тялото. Решенията, които излязоха:
- Осмели се. Прави нещата, които не правиш. Сам се възпираш от нови преживявания.
- Премини към действие. Няма проявление без действие. Ако губиш цялата си енергия в планове, това е перфекционизъм и самосаботаж. Като на хорото: докато не влезеш, не научаваш стъпките.
- Говори. Който се е научил да страда мълчаливо, носи на сърцето и в гърлото неизречени неща.
- Спри да спасяваш другите и бъди присъстващ в живота си. Животът ти не може да бъде лек, ако бягаш от него.
- Поискай напътствие и го слушай. Поискай вечер, преди лягане, да сънуваш какво имаш да правиш — и после го направи.
Пътят е да стигнеш до това да вярваш в подсъзнанието си, че животът е лек. При всяко предизвикателство питай: как изглежда решението на лекия живот? При много програми съм виждала, че след три-четири месеца работа започват да се проявяват леки неща.
Ако „животът е труден“ те е довел до черни мисли, до безнадеждност или депресия, моля те, не оставай сам с тях: говори с лекар, психолог или психотерапевт. Енергийната работа може да те подкрепи, но не замества специализираната помощ.
Ограничаващите вярвания са в кръвта и в рода
Много програми носим в кръвта си и те не са наши. Кръвта ти се е формирала в корема на майка ти и носи нейните травми и тези на рода. Затова, колкото и да работиш върху себе си, понякога чистиш, чистиш и пак има още.
Когато правех списъка за лайва, излязоха цели пакети: гладът, насилието („ние се оправяме с бой“), „любовта струва твърде скъпо“, „парите се печелят трудно“, „много пари са опасност“, „децата са бреме“, страхът от риск, „животът е състезание“. Ако те интересува по-подробно частта за рода, писах за родовата карма и как се освобождава.
Искам освобождаванията за родовата карма + мускусното масло →
Изчистване на кръвта от програми: стъпките
Аз сложих мускус от защитния микс — маслото, което използвам най-много — и музика за коренната чакра, за да се заземим. Вземи си едно одеяло до себе си.
- Центрирай се и затвори очи. Визуализирай как принадлежиш на родово дърво. Душата ти се е съгласила определена карма да спре чрез теб.
- Свържи се с кръвта си. Осъзнай, че се е формирала в корема на майка ти и носи нейните травми и тези на рода.
- Изречи: „Изчиствам кръвта и рода си от всички ограничаващи програми.“
- Вземи програмите една по една, със същата формула: „Изчиствам от кръвта си и от рода си програмата…“ — „не съм достатъчно добър“, „животът е труден“, „трябва да работя“, „аз не заслужавам успеха“, „ние сме бедни“, „мълча, за да оцелея“, „жертвам се за другите“, „какво ще кажат хората?“. Вземи онези, които резонират с теб.
- Остави ги да изтекат в земята. Представи си как програмата изтича от теб, от кръвта, през стъпалата, в земята. Можеш да си представиш и че стоиш върху сол.
- Върни онова, което не е твое. Ако знаеш чия е една програма, върни я направо: „Мила мамо, тя ти принадлежи, връщам ти я.“
- Премини със светлината през кръвта. Избутай светлината от главата надолу, през всяка клетка на кръвта, и виж какво слиза.
- Помоли водата да те измие. Представи си водопад от топла вода, който те измива от всичко, което си поел от рода и чрез кръвта.
- Поискай да ти се покаже какво още има. „Моля да ми се покажат всички несъзнавани проблеми, които още имам.“ Сега махаме един пласт; има и други.
- Остани със себе си две-три минути, със съзнанието в тялото. Остави да тече. Ти задейства процеса.
Какви реакции могат да се появят
В лайва хората се прозяваха, оригваха се, плакаха, усещаха студ, топлина, умора, замайване, гадене. Програмите, на които си реагирал най-силно, са тези, върху които да работиш. Ако плачеш, позволи си да плачеш. Ако някоя реакция е силна или не минава, спри, почини си и потърси съвет от лекар. А ако сред програмите има побои или друго насилие, работи с тях нежно и, където е нужно, с психолог или психотерапевт.
Ритуалът със сол
След констелациите, които разбуниха много, препоръчах ритуала със сол: сядаш върху сол, казваш си фразите за освобождаване и оставяш енергиите да отидат в солта. Не е същото като баня със сол — при ритуала енергиите си отиват много по-лесно. Солта я изхвърляш всеки път. Можеш да продължиш до седем дни, някои са правили и 90. Колкото чувстваш, толкова правиш. За програмите за недостиг ти оставям и освобождаванията за глад и недостиг.
След изчистването: нуждите, вътрешното дете и основата
Изчистването само по себе си не стига. Ето какво излезе във всички констелации:
- Удовлетвори нуждите си. Зад много програми — завистта, сравнението, „не заслужавам“ — стои вътрешно дете, чиито нужди не са били удовлетворени. Нормално е да имаш нужди; ти си човешко същество.
- Работи върху основата: мама, татко и ти. Всичко, което имаш като възрастен, отива към този първоначален триъгълник. За частта с вътрешното дете написах упражнения и освобождавания за изцеляване на вътрешното дете.
- Не бягай в духовността. Това е капан: генерираш много духовна енергия и бягаш от работата с мама, татко и вътрешното дете. Ако се качиш нагоре без солидни основи долу, в един момент се сриваш.
- Бъди нежен със себе си. При големи травми не тръскай дървото, когато ябълките са зелени. Узрялото излиза само, в своя момент.
Искам пакета Изобилие: освобождавания + маслото Микс Изобилие →
Ако пластовете са много, можем да работим заедно на индивидуална сесия, с освобождавания и констелации.
Направи изчистването на кръвта заедно с мен
Лайвът по-долу е този, в който изчистихме кръвта и рода от програми. Можеш да го повториш по всяко време; и аз ще го проработя отново.
Пълните лайвове, с констелации: програмата „Не заслужавам“, програмата „Трябва“ и нейните проявления и разтварянето на програмата „Животът е труден“.
Често задавани въпроси за ограничаващите вярвания
Какво са ограничаващите вярвания?
Това са програми — убеждения и емоции, — усвоени в детството или наследени от рода, от които като възрастен действаш несъзнателно: „не заслужавам“, „трябва“, „животът е труден“, „парите се печелят трудно“.
Каква е разликата между ограничаващи вярвания и ограничаващи убеждения?
На практика говорим за едно и също: основна мисъл, често несъзнавана, която ограничава живота ти. Аз ги наричам програми, защото работят във фонов режим като програма на компютър, докато не ги извадиш в съзнанието и не ги изчистиш.
Откъде идва програмата „Не заслужавам“?
От детството. Когато възрастните не могат да му дадат любов и внимание, детето поема вината върху себе си: „щом не получавам, значи не заслужавам“. Обусловената любов, критиката, сравненията и пренебрегването я засилват, капка по капка.
Как да се отърва от ограничаващите вярвания?
Първо ги осъзнаваш. После ги изчистваш — например с фразата „Изчиствам от кръвта си и от рода си програмата…“ и с ритуала със сол, — удовлетворяваш нуждите на вътрешното си дете, работиш върху връзката с мама и татко и преминаваш към действие, като правиш различно от това, което ти казва програмата. Това е процес на пластове, а не вълшебна пръчка.
Какво означава изчистване на кръвта от програми?
Това е енергийно изчистване, при което се свързваш с кръвта си — формирана в корема на майка ти, с травмите на рода — и оставяш ограничаващите програми да изтекат от нея, през стъпалата, в земята.
Ти не си твоите програми. Те са само програми — и можеш да живееш без тях. Целувам те и те очаквам на следващия лайв.
