Насилието в детството: какво оставя в теб и как започва изцелението

От няколко години темата, която най-често идва в сесиите ми, не са магиите. Това е детството. Хора от всички възрасти ми казват тихо едно и също: „Израснах с побои“ или „Вкъщи ми говореха грубо“ — тоест физическо насилие или емоционално насилие. Мнозина вече дори не знаят, че това се нарича насилие — така се е извършвало „възпитанието“ в много домове. Отговарям ти направо и с нежност: енергията на преживяванията още е в теб, дори след десетилетия. Малкото дете поглъща енергиите на средата, в която живее, за да оцелее, а онова, което тогава не е било преработено, се превръща в страх в тялото, програми „не заслужавам“, срам и вина.

Добрата новина — и искам да я запомниш още от първия ред — е: възможно е изцеление. Не за една нощ, но е възможно. Аз израснах в дом, в който насилието между родителите беше всекидневно, затова знам за какво говоря: години наред слизах в тези области и още изваждам слоеве, а от няколко години придружавам и други хора — с освобождавания от обвързвания, медитации и констелации.

Какво е насилие в детството — и защо не го виждаш винаги

Емоционалното и физическото насилие имат по две лица, едното от които е почти невидимо. Първото е познатото — побоите, унижението, грубите думи. Второто е ненаправеното от родителя: не те вижда, не те чува, не откликва на емоционалните ти нужди; това пренебрегване, разгледано и в книгата за емоционално отсъстващата майка, по която работя, може да бъде също толкова опустошително, колкото активното насилие. Отвън всичко изглежда добре, но детето не получава точно онова, от което има нужда: любов и присъствие.

Просто разграничение: тежък ден, лоша дума — веднъж е веднъж. Насилието е системно, ежедневно. Много родители не са знаели как да се справят по-добре — никой не ги е учил да бъдат родители — а разбирането на това не означава, че случилото се е било приемливо.

Детето поглъща и домашното насилие между родителите, дори ако никой не е ударил шамар на самото него. Много от вас носите в тялото енергията на побоите от дома на детството си, без да знаете защо се страхувате или защо се вцепенявате, когато някой повиши глас.

Последиците от насилието в детството: какво остава в теб

Програмите „не заслужавам“

Насилието не приключва, когато приключи: то инсталира програми. Ето какво най-често изпращам обратно при освобождаванията:

• „Не заслужавам, не струвам, не заслужавам любов, не съм достатъчен.“
• „Аз съм проблем. Заслужавам наказание. Живея постоянно в страх.“
• „Трябва сам да се справя, колкото и да страдам.“
• „Нямам право да казвам не. Нямам право да се защитавам. Нямам право да казвам какво чувствам.“
• „Моята стойност зависи от моите постижения.“

Това не е твоята истина, а програми, инсталирани в страх. Първото освобождаване идва, когато осъзнаеш, че това не е твое, и откажеш да го поемаш върху себе си повече.

Неугасващият страх

Много от нас, преживели емоционално насилие или насилие, живеем на фона на постоянен страх, а в тежките случаи говорим за ужас — дума, която разбира само онзи, който го е усетил. Като дете четях по лицето на майка си всичко, което мислеше, за да знам предварително какво следва; затова много възрастни с тежко детство са прекомерно добри емпати — тази емпатия някога е била инструмент за оцеляване. А продължителният страх често оставя симптоми на комплексен посттравматичен стрес — и тук казвам недвусмислено: иди при психотерапевт. Основата е.

Срамът, вината и достойнството

Най-простата формула: насилието е унижение, срам и вина — атакува достойнството. Подигравките пораждат срам, сравненията („съученичката ти получи 10, можеше повече“) — липса на увереност, а упреците за нуждите ти те учат да не искаш повече нищо: нито помощ, нито любов. Детето изгражда своята идентичност, когато родителят го вижда; ако родителят не те вижда, оставаш с празнина в идентичността и самоувереността си.

Какво прави тялото с получените емоции

Неизплаканите емоции останаха в тялото:

• Емоционалното хранене. Ядем, за да потиснем емоциите си и да се „заземим“. И аз имах 30 килограма наднормено тегло до токсичен човек — те бяха защита и утеха, а не лакомия.
• Неспирната работа. „Не заслужавам да живея, ако не работя“, „не заслужавам почивка“ — класически програми при битите деца; и аз ги имам.
• Перфекционизмът. Не е положително качество, а самосаботаж, породен от травма.
• Поведенията, свързани със зависимости — всичко, което използваш, за да не чувстваш. Зад тях търсиш поправяне на нещо от детството; всичко е повторение на първите седем години.

В отношенията и живота

Който не е бил видян като дете, остава с вътрешна празнота и глад за любов: хвърляш се твърде бързо във връзки или привличаш хора, които използват дарбата ти да даваш. Стилът на привързаност може да бъде избягващ, тревожен или хаотичен, а много хора носят усещането, че са „черната овца“. Ако си имал родител с нарцистично поведение, моделите се повтарят във връзките, докато не ги преработиш — за това писах в статията за нарцисизъм и токсично поведение.

И другата страна: тежкото детство носи и дарби — по-чувствителен си, по-емпатичен и по-силен, отколкото мислиш. Раната е била реална, но дарбите са твои.

Как изглежда чистене по темата

Когато започнеш да работиш с енергията на побоите и насилието, тялото я освобождава: прозяване, оригване, сълзи, внезапен студ, замайване. Аз усещах енергията на побоите в корема; други я усещат в главата или върху сърцето. Нормално е: след това идва облекчението.

Два чести признака: ако не усещаш нищо, понякога си толкова „бетониран“ от травма, че не си позволяваш да чувстваш — с времето тялото се отваря. А ако не помниш детството, психиката е затворила паметта, за да те защити; спомените се връщат, докато работиш, в твоя собствен ритъм.

И едно разумно правило: ако имаш физически симптоми или състояния, които не отминават, иди на лекар — енергийната работа върви ръка за ръка с грижата за здравето, а не я замества.

Вземам PDF ръководството за освобождаване от побои и насилие →

Как започва изцелението: моят път

1. Иди и при психотерапевт

Това е стъпката, която поставям първа, защото така постъпих и аз. Освобождаванията чистят енергията, но има области, в които не отиваш сам — а терапевтът те подкрепя и те подтиква точно когато вече не искаш да влезеш в онази стая. Травмите от детството, особено тези с посттравматичен стрес, се преработват в психотерапия, а най-тежките рани — само индивидуално, със специалист. Аз лично съчетах терапия и освобождавания.

2. Освобождаванията върху сол

Пречистването върху сол е много по-силно от фразите, изречени само наум. Нужен ти е килограм едра сол на пода, върху която да поставиш босите си стъпала. Дръж одеяло до себе си: когато травмите излизат, става студено. Затвори очи и остави енергията да тече:

„Поставям намерението да се пречистя. Моля цялата енергия на побоите да излезе от мен.“

Изричай фразите на глас и изтласквай енергията навън — не става дума само за думите, а за онова, което усещаш в тялото и оставяш да си тръгне. Ако някоя фраза ти е прекалено тежка, не я насилвай: един слой си отива сега, друг — следващия път.

3. Връщаш чуждото

Основната формула, която използвам при освобождаванията от побои, е:

„Изпращам обратно убеждението, че [не заслужавам / трябва да мълча, за да запазя любовта / нямам право да казвам не — онова, което усещаш ти] към неговия източник и програмирам енергийното си поле да не приема повече подобно нещо.“

Няколко фрази, специфични за тази тема, които адаптираш към своята ситуация:

• „Скъпа мамо / скъпи татко, връщам ти цялата енергия на побоите, която съм погълнал.“
• „Скъпи родители, оставям вашите конфликти при вас. Вече не стоя между вас.“
• „Отменям всички побои, които получих в детството, и презаписвам лентата.“

Ако родителите ти вече не са живи, освобождаванията продължават да действат: енергията е в теб. И от опит: там, където е имало любов, пречистването върви по-лесно; най-трудно се поправя студеното насилие без любов.

4. Вътрешното дете

Затвори очи и във въображението си отиди при детето, което си бил. Ако те отведе в тежък момент, изведи го оттам и му кажи: „Свърши.“ Подсъзнанието невинаги знае, че е свършило — затова правим освобождаванията. После го прегърни, ако ти позволи:

„Не си сам. Аз съм тук с теб. Отсега се уча да не бъда повече бит. Досега ти носеше тежестта, но отсега я нося аз. Аз съм и майка, и баща за теб.“

После остави всичко, което онова дете чувства, да излезе от тялото. Вие сте екип — а когато развиваш тази връзка, вътрешната празнота започва да изчезва. Упражнения стъпка по стъпка ще намериш в статията за изцеление на вътрешното дете. Чрез рисуване някои неща излизат по-лесно — работя много с неврографика.

5. Частите от душата

В много тежките моменти психиката на детето се „разделя“, за да оцелее — затова някои хора са виждали детството си сякаш отвън. Всички онези части от душата могат да бъдат върнати всеки ден, просто:

„Моля всички части от душата ми, изгубени при побоите, да се върнат при мен, тук, в сърцето ми.“

Не е важно колко работиш наведнъж: важно е да работиш всеки ден, по малко — така енергията се раздвижва.

6. Прошката — след чистене

В духовността се разпространява една вредна идея: „Прости и готово.“ Прошката, дадена прекалено рано, преди да си преработил и пречистил преживяното, е като да поръсиш пудра захар върху непочистена рана и да се преструваш, че е шоколад. Първо изваждаш енергията от тялото слой по слой. Едва след това прошката идва сама, от чисто място. Две неща за истинската прошка:

• Прошката започва с теб. Първият мир сключваш със собствената си душа — за това, че се е родила в онова семейство, че е преживяла онова, което е преживяла. Прости на детето, което е смятало, че вината е негова.
• Прошката не оправдава. Можеш да простиш и същевременно да запазиш границите си или дистанцията от някого, който още ти причинява болка. Когато мълча, за да запазя любовта, предавам себе си.

Работя и с договорите на душата: „Мамо, ние имахме договор — ти да ме нараняваш, за да се науча да избирам себе си. Отменям договора.“ После моля за даровете от онези преживявания: сила, емпатия, смелост. Ако имаш нужда от подкрепа, написах молитва за прошка и освобождаване, а раните на рода се преработват добре в семейни констелации — подготвям статия за какво са семейните констелации и как действат.

И за онези от вас, които сега са родители: не е нужно да бъдеш съвършен, а достатъчно добър родител.

Започвам видеокурса за изцеление на вътрешното дете →

Материалите ми по темата

Всички освобождавания от побои, насилие и физическо насилие събрах в PDF ръководството за освобождаване от побои. Има и освобождаванията за изцеление на вътрешното дете, а всичко, което имам по темата за освобождаванията, ще намериш в колекцията за освобождаване от обвързвания.

Говори с мен в предаванията

За едно внимателно и нежно разбиране на това, което причинява емоционалното насилие в детството, гледай предаването по-долу — най-спокойното по тази тема:

Когато се почувстваш готов, можеш да работиш заедно с мен в предаването за освобождаване от побои и в предаването за освобождаване от детски побои, направено върху сол. Започни с нежното и слушай тялото си.

Често задавани въпроси за детското насилие

Възможно ли е изцеление след насилие?

Да. Не омаловажавам раната, но съм видяла твърде много изцеления, за да мислиш другояче. Изцелението е продължителна работа — психотерапия, освобождавания слой по слой, любов към вътрешното дете — а вътрешната празнота изчезва. Казвам ти го от личен опит: не за един ден, но изчезва.

Родителите ми вече не са живи. Има ли още смисъл да работя?

Да. Енергията е в теб: фразите, адресирани до родителите, действат и след тяхното заминаване, а душите им продължават да съществуват.

Почти не помня детството. Защо?

Често блокираната памет е именно признак на травма: психиката е затворила вратата, за да те защити. Докато работиш със себе си, спомените се връщат — само толкова, колкото можеш да понесеш наведнъж.

Трябва ли да простя на родителите за изцеление?

Прошката помага за изцелението, но идва в края на пречистването, не в началото: ако е насилена твърде рано, тя е само красив слой върху отворена рана. Първо изваждаш енергията, после прощаваш — а прошката не означава да кажеш, че случилото се е било приемливо, нито да останеш там, където те нараняват.

Защо психотерапевт, ако правя освобождавания?

Защото работят заедно: освобождаванията чистят енергийното поле, психотерапията те държи за ръка в областите, в които сам не би влязъл — а тежкото детство има много такива области. Аз лично ги съчетавам от години.

Ако си стигнал дотук, част от теб вече е на път. Бъди нежен с нея. Нямаш никаква вина за случилото се в детството ти — и имаш цялата сила за изцеление. Работи всеки ден, по малко, и се обграждай с добри хора: решението, което винаги действа, остава любовта — да обичаш себе си и да имаш доверие в Бога. Целувам те и те очаквам в предаванията.