Баянето (рум. descântec, от лат. incantare — «да пееш над нещо») е ритмичната формула, изричана за изцеление от някакво зло: уроки, болка, страх, срам, изгаряне. То е «изговорената медицина» на румънското село, пряко наследство от дакийския свят — жреците на даките, описвани от римляните като «mortali inter immortales», според много хипотези са били именно баячите.
Как изглежда едно баяне
Структурата е почти винаги една и съща: призоваване («Не аз бая, а Света Мария бае»), символично «движение» (водата, която се избистря, болката, която «отива в гората, в морето») и твърд завършек («откъдето е дошло, там да си иде — и никога да не се върне»). Формулите се изричат шепнешком, три или девет пъти, «с душата» — и никога «само за да бъдат чути».
Кой изрича баянията
Баячката обикновено е възрастна жена, получила «дара» по наследство — от друга баячка, в точно определен момент (често на смъртния одър или «тайно, зад резето»). Класическото правило: баянето не се продава, не се показва на любопитни и не се изрича «на шега». Който го разкрие без причина, го губи.
Най-известните баяния
- Баяне против уроки — с вода и кибритени клечки (виж статията за уроките);
- Баяне за измиване на срама — за деца, които са «взели страх»;
- Баяне за кръв — изричано над раната: «нито да се вижда, нито да кърви»;
- Баяне за изгаряне — с длан над изгореното;
- Баяне с ела — за зъбобол и главоболие;
- Любовно баяне — най-опасното; тук традицията се доближава до магьосничеството и Църквата категорично го отхвърля.
Баяне и молитва — конфликт или приемственост?
Повечето румънски народни баяния призовават Бог, Божията Майка и светците — доказателство за християнизирането на езическите пластове. Църквата търпи баянето, «което иска изцеление от Бога», и отхвърля формулите, «които призовават духове». На практика селото е пазело и двете: свещеника за душата, баячката за тялото — а през зимата и двамата за животните.
Често задавани въпроси
Има ли записани баяния?Да — сборниците на Симион Флоря Мариан («Descântece poporane române», 1886) и Артур Горовей публикуват хиляди текстове като етнографски документи. Те се четат като жив музей на един свят, а не като сборник с рецепти.
Мога ли да бая сам?Традицията казва, че баянето «от книга» не действа — само онова, получено живо от някого, който на свой ред го е получил.
